Социалните предприятия не са толкова развити и познатиу нас, отбеляза Надежда Грошкова, директор за България на Банката за развитие на Съвета на Европа. Те обаче са не по-малко важни за развитието на икономиката. И по тази причина микро-финансирането е много важно, в т.ч. и социалното финансиране. Това тя каза по време на годишен форум в София на Микрофинансиращ център за Централна и Източна Европа за създаване на заетост чрез финансови инструменти за микрофинансиране, даващи възможности за подкрепа на стартиращи и социални предприятия.
Грошкова посочи, че се разглеждат проекти за микрофинансиране на социални проекти. Заедно с това, заем от 175 млн. евро за „Българска банка за развитие“ е одобрена от Банката за развитие на Съвета на Европа, отбеляза Грошкова.
Все още усещането при социалните предприятия у нас е, че държавата не ги подкрепя. Единият от големите проблеми на социалните предприятия и на стартиращите микропредприятия в България е липсата на достатъчно микрофинансиращи институции, които да се конкурират с банките. Това отбеляза председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Зорница Русинова.
Банките не са склонни да предоставят финансов ресурс на хора, които дори нямат достатъчната финансова грамотност да си подготвят идеята, така че да получат кредит. В тази връзка важно е да се наблегне на образованието. Обучени млади хора могат да са в основата на социални инициативи.
Всички тези социални предприятия имат нужда от вякаква подкрепа, например, и консултантска помощ или от развиване на допълнителни инструменти. „За да съществуват тези фирми, не е достатъчно само финансиране“, категорична е Русинова. Другото важно условие са хората.
Според Русинова социалните предприятия са част и от решаването и на различни регионални проблеми. Но само добрата нормативна база не е достатъчна за развитие на социалното предприемачество. Необходимо е в тази дейност да се включат освен Министреството на труда и социалната политика и други министерства.
В дискусиите се включи и Бойко Таков – изпълнителният директор на Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Той посочи, че 75 на сто от заетите в Европа и България работят в микро-, малки и средни предприятия. Това пък е достатъчно основание да обърне повече внимание на тяхното развитие.
Според него наличието на микропредприятия е естествената среда за развитите на социалното предприемачество и за развитие на обезлюдяващите се региони, както и за създаване на заетост на хората в неравностойно положение.
За да има устойчиви и видими резултати, трябва да има подходяща екосистема за развитие на тези фирми. Още повече, че те решават социални предизвикателства.
Според Таков, за решаването на проблемите трябва да бъдат привлечени и други министерства. А Министерството на иновациите и растежа също има принос в тази посока, като осигурява достъпа за финансиране на иновации.
Тъй като българският пазар е малък, Бойко Таков отбелязва, че агенцията подкрепя интернационализацията на българските микро-, малки и средни предприятия. Тя ги подкрепя при намиране на чуждестранни партньори, като така се създава заетост.
Според Кристина Думитреску, главен експерт в дирекция „Финансиране за социално включване“ в Европейския инвестиционен фонд, част от групата на Европейската инвестиционна банка, микрофинансирането е възлов инструмент за развитие на социалното предприемачество. Чрез него може да се осигури по-широко социално включване и по-малко неравенства в обществото.
Думитреску цитира и проучване, според което 43 процента от малките и средни предприятия смятат банковия кредит за полезен, но в същото време само 11 на сто от тях ги използват. Европейският инвестиционен фонд работи с България, като има партньорство с една банка, шест финансови институции и пет небанкови институции. У нас са вложеи 26.6 млн. евро, които са подкрепили 2914 фирми и са запазили 6700 работни места.
За вниманието към тази сфера говори и факта, че бяха увеличени сумите, които един социален предприемач може да получи – от 25 000 на 50 000 евро, посочи Думитреску. А кредитът за социални предприятия нарасна от 500 000 на 2 млн. евро.
