Ройтерс
Целта й е договаряне на пътна карта за облекчаване на дълговото бреме на по-бедните страни
Френският президент Еманюел Макрон е домакин на двудневна Среща на върха за нов глобален финансов пакт, която започва днес в Париж. Тя ще събере десетки държавни лидери в опит да бъде договорена пътна карта за облекчаване на дълговото бреме на по-бедните страни, като същевременно се освободят повече средства за финансиране на мерки, свързани с климата, съобщи Ройтерс.
На срещата ще бъдат засегнати редица теми – от облекчаването на дълговите задължения до финансирането на климатичните цели, много от които включват предложения от така наречената „Инициатива Бриджтаун”. Чрез нея група развиващи се страни, водени от премиера на Барбадос Миа Мотли, призовава за реформа на настоящата глобална финансова система, и в частност на Международния валутен фонд и Световната банка, за да се даде възможност за мобилизиране на повече частно финансиране за климатичния преход.
Премиерът на Китай Ли Цян също ще присъства на срещата, съобщи говорител на китайското външното министерство.
Въпреки че не се очаква да бъдат взети обвързващи решения, според лица, участващи в планирането на срещата, на нея би трябвало да се поемат някои сериозни ангажименти за финансирането на бедните страни.
Близо осемдесет години след подписването на „Споразумението от Бретън Удс“, довело до създаването на Световната банка и МВФ, държавните лидери се стремят да получат повече финансиране от многостранни организации кредитори за страните, които се нуждаят в най-голяма степен от него.
По-специално, според запознатите с въпроса лица, в Париж се очаква да бъде постигнато съгласие за финансиране в размер на 100 милиарда долара, което да бъде предоставено на уязвимите страни чрез помощта на МВФ.
Планът, договорен за първи път преди две години, призовава богатите правителства да заемат неизползвани специални права на тираж на МВФ, който на свой ред да отпуска заеми на бедните страни.
Очаква се правителствените ръководители да обсъдят създаването на механизъм, който да позволи на Световната банка да използва ливъридж, за да отпуска повече заеми на бедните страни, без да излага на риск максималния си кредитен рейтинг „AAA“.
