Годишният форум на Микрофинансиращ център за Централна и Източна Европа събра експерти и институции, които обсъдиха темата за създаване на заетост чрез финансови инструменти за микрофинансиране, даващи възможности за подкрепа на стартиращи и социални предприятия.
Добрият пример на България за работа по този модел е причината тази година тя ада приеме провеждането на този форум, който миналата година беше в Румъния.
Презентациите показаха европейската визия за подкрепа и развитие на сектора на социалната икономика и предприемачеството. Очертаха се и финансовите инструменти за подкрепа на стартиращи микро-, малки и средни предприятия, възможностите за подкрепа на социалното предприемачество чрез тях, както и финансирането на социални инвестиции.
Всички говорят за тези фирми като гръбнакът на икономиката – и в Европа, и у нас, но вниманието към тяхното развитие все още не е на достатъчно високо ниво.
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза добрата практика в последните години работодателските организации да приемат микро-, малки и средни предприятия сред своите членове.
Социалното предприемачество е средство за социална промяна, което използва практиките на предприемачеството. Социалните предприемачи разпознават социалните проблеми в своята общност и намират решения на тези проблеми. По принцип, целта на бизнес организацията е да генерират печалба за акционерите си и с това се измерва успехът й. Докато основната задача на една социална организация е постигане на социално въздействие. Това пък е и едно ограничаващо условие при търсене на финансиране ва тази дейност.
Всички микро-, малки и средни предприятия имат нужда от финансиране за развитие и израстване. Реалността за тях обаче не е много оптиммистична.
Андрияна Сукова, заместник-генеране директор на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ към Европесйката комисия, посочи сферата на социалното предприемачество като една сфера с потенциал, но все още неразвита у нас.
През 2021 г. бе приет План за развитие на социалната икономика в Европа. Причината за това беше голямата разлика в това отношение в отделните страни. В тази сфера са заети 13.6 млн. човека. Но, във Франция, например, тя произвежда 10 процента от БВП на страната. В същото време в страните от Централна и Източна Европа тези фирми осигуряват между 1 и 3 на сто от БВП.
Поради това се търсят мерки за подкрепа на социалното предприемачество, посочи Сукова. Били са заложени 60, като повечето от тях са изпълнени.
Тя отбеляза и значението на Европейския социален фонд, като основен финансов инструмент на Европейския съюз за подкрепа на заетостта в държавите членки, както и за насърчаване на икономическата и социалната кохезия. Разходите по линия на ЕСФ са на стойност около 10 на сто от общия бюджет на Евросъюза. Специфичната цел на финансирането по линия на ЕСФ е да подпомага създаването на повече и по-добри работни места в Евросъюза. Това се постига чрез съфинансиране на национални, регионални и местни проекти за подобряване нивото на заетостта, качеството на работа, а също и приобщаването на пазара на труда в държавите членки и техните региони.
Така че насърчаването на социалното предприемачество става все по-важно в цяла Европа.
Сукова отбеляза, че и банките за развитие в отделните страни се ангажират със социално финансиране.
Върху темата за финансово подпомагане на микропредприятията и социалното предприемачество е много важна особено в контекста на криза и трудни икономически времена наблегна и Светослава Георгиева, председател на фонда на Европейския съвет по иновации и член на Инвестиционния комитет на InvestEU. А този сегмент от икономиката има повече нужда от подпомагане, особено в България и в страните от Централна и Източна Европа. За банките тези фирми са твърде малки и рискови и така те са изключени от достъп до пазарно финансиране.
Според Георгиева нужда от подкрепа имат не само компаниите и предприемачите, но и самите финансиращи институции. От проектите, които постъпват в InvestEU, се вижда, че в областта на финансирането на микропредприятията нашият регион е сравнително по-слабо развит от Западна Европа. По думите и съществува финансова и банкова ниша на пазара, която постепенно ще бъде запълвана.
Георгиева отбелязва, че сред проектите има все повече имена от България и от други страни от региона. А това е възможност за развитие както на предприемачите и екосистемата, така и на самите микрофинансиращи институции.
Програмата InvestEU предоставя финансови гаранции от бюджета на ЕС за около 26 млрд. евро, като с тези гаранции целта е да се мобилизират инвестиции от над 372 млн. евро за периода 2021-2027 година.
