Дали споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската държавна енергийна компания „Боташ“, подписано на 3 януари 2023 г. от служебния кабинет, е нещо добро за България и защитава националния не интерес, се оказа много сложен въпрос за министъра на енергетиката Румен Радев.
По време на изслушването му в парламента по инициатива на депутати от „БСП за България“ Радев призна, че всеки един от двата възможни отговора изисква прецизна аргументация, а той не е в състояние да представи такава.
Той обаче отговори на други въпроси. По отношение на предмета на договора Радев призна, че се използва много витиеватата формулировка, че става въпрос за достъп и пренос до газ. В крайна сметка става въпрос за покупко-продажба, а причината за липсата на конкретика е много проста. Според турското законодателство всяка молекула след физически трансфер на територията на съседката ни става с произход Турция, т.е. на турски природен газ. Именно заради това трансферите се извършват чрез прехвърляне на собственост.
Това обаче не засяга ценообразуването и не засяга българската държава, респективно „Булгаргаз„ при съществуващия модел на ценообразуване, подчерта министърът.
За да бъде по-конкретен, Радев даде следния пример – ако имате избран по прозрачен начин, на тръжен принцип, доставчик на природен газ, с когото имате договорена цена, това ще е и цената на покупка на самия природен газ. При закачването към терминала в Турция има разплащане от страна на „Булгаргаз“ към доставчика и това е цената, която се плаща. Впоследствие има прехвърляне на тези количества на входна точка в Странджа и на тази входна точка според количествата, прехвърлени там, България довършва плащането с такса, която министърът отказа да коментира като стойност предвид факта, че договорът е с гриф „Търговска тайна“.
Той обаче бе категоричен, че и при този модел няма ощетяване на интереса ни – „Булгаргаз“ има ясен контрол над произхода – през сертификатите, които директно получава от търговеца, с който контрактува, а не от „Боташ“. По отношение на срока от 13 години, за които е сключено споразумението, министърът призна, че той е доста дълъг, но условията за неговото прекратяване са доста тежки.
Още в началото на своето изложение министър Румен Радев припомни – на база представени документи от „Булгаргаз“ – кратката предистория. На 9 декември 2022 г. е проведена официална среща между президентите Румен Радев и Реджеп Ердоган и е постигната договореност да се засили сътрудничеството между Турция и България в различни сфери като миграция, сигурност, транспортна свързаност и енергетика.
Следват преговори между министъра на енергетиката Росен Христов и представители на ръководствата на „Булгаргаз“ и „Боташ“ относно възможностите за осигуряване на достъп до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до територията на България. В резултат на тях на 30 декември 2022 г. е подписано споразумение.
Министър Румен Радев изрично подчерта, че на английски изразът е term sheet, което обичайно се превежда като „общи условия“, но в случая при „Булгаргаз“ и „Боташ“ той е преведен като споразумение, доколкото има обвързващ правен характер, а не е само таблица с условия, по които тепърва да се водят преговори. Така със споразумението, подписано между „Булгаргаз“ и „Боташ“, се осигурява достъп на българската компания до газопреносната инфраструктура на турската енергийна компания за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 година. Като предварително условие в подписаното споразумение е записано, че то ще породи правно действие след решение на Министерския съвет. Малко по-късно споразумението е одобрено. Това става на заседание на служебния кабинет на 12 януари, като в рамките на съгласувателната процедура обаче споразумението не е представено. Този пропуск е отбелязан и по него има направени бележки от страна на Министерството на финансите и на Министерството на външните работи, добави министърът.
Споразумението не е посочено и в приложенията към комплекта документи, внесени за разглеждане от Министерския съвет, но министър Радев предположи, че това е практика, свързана с факта, че споразумението е с гриф „Търговска тайна“. Въпреки тези свои предположения, Радев отбеляза, че тази непрецизност от страна на предшественика му – министър Росен Христов – създават напрежение.
За да го успокои, Радев обясни, че в основата си споразумението представлява основни договорености, които следва да се доразвият в стандартен договор за покупко-продажба на природен газ, който в момента се договоря от „Боташ“ и „Булгаргаз“.
В рамките на тези преговори вероятно има известна възможност за предоговаряне или оптимизиране на договореностите, допусна министър Радев.
Въпреки това той бе категоричен, че споразумението е правно обвързващо и по него вече са били осъществени доставки през април 2023 година.
В заключение министърът отбеляза, че „Булгаргаз“ е еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала – БЕХ, но съгласно Закона за публичните предприятия БЕХ, въпреки че упражнява правата на държавата, няма право да се намесва в управлението и в текущата дейност на предприятието. Независимо от този факт, министър Радев изрази категоричната позиция, че неговата институция ще окаже всяка необходима институционална подкрепа при използване на възможността за преразглеждане и предоговаряне на клаузи от споразумението.
На въпрос на народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова дали е подписано споразумение за междусистемна свързаност, така, както предвиждат европейските правила, министър Радев отговори отрицателно, но уточни, че има подписан тристранен протокол, който включва освен „Боташ“ и „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. По отношение на това как е формирана цената за пренос – дали е проведен търг за нея или не, министърът не отговори. Той обаче уточни, че тя включва няколко компонента като достъп, регазификация, съхранение, гъвкавост, и към онзи момент е била конкурентна на подобна цена в Гърция.
На въпрос на народния представител от „Има такъв народ“ – Павела Митова какво точно включва споразумението с „Боташ“ и дали става въпрос само за резервиране на капацитети за продажбата на газ или то е свързано и с нещо друго, министър Радев отговори, че в обхвата му са включени и агентски услуги от страна на „Булгаргаз“ за продажба на количества от страна на „Боташ“. По тези услуги са договорени такси и плащания, които ще бъдат приход за „Булгаргаз“, уточни енергийният министър.
Поставяйки питането си, Митова припомни, че малко след официалното подписване на споразумението, турският енергиен министър обявил, че „Боташ“ ще участва и в инвестиция за хранилища на българска територия.
От отговора на министър Радев обаче стана ясно, че конкретното споразумение между „Боташ“ и „Булгаргаз“ не включва инвестиции в хранилища. На втори въпрос от страна на Павела Митова дали по споразумението има обвързващи ангажименти, енергийният министър отговори утвърдително и добави, че те не са малко. Той обаче уточни, че в тях е заложена и известна свобода, заради която той и екипът му се надяват да се постигнат по-добри условия в рамките на процеса на договаряне между „Булгаргаз“ и „Боташ“.
Въпреки изразените надежди от страна на министър Радев, Искра Михайлова от „Възраждане“ обяви, че споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ поставя страната в скандална ситуация. Тя обърна внимание, че той не е отрекъл информацията, изнесена от друг депутат на „Възраждане“ по време на изслушването, че българските граждани ще трябва да платят по 9.14 долара на мегаватчас за пренос – цена, която е в пъти по-висока от онази, която е можела да бъде договорена. Михайлова подчерта и че ако договорът бъде прекратен, неустойките ще трябва да се плащат за целия му срок от 13 години. Ето защо тя обяви, че бившият енергиен министър е извършил национално предателство спрямо интересите на държавата ни и изрази надежда, че българските служби ще се самосезират, за да проверят какво е получил Христов насреща.
Народният представител от ДПС Рамадан Аталай, чиято парламентарна група отказа да поставя въпроси на министър Радев по споразумението, коментирайки, че изслушването е политически мотивирано, обърна внимание, че то допълва с до 3.5 млрд. куб. м. необходимия ни газ. Депутатът поясни, че най-вероятно по него ще има и допълнителни споразумения, предвид дългия период, за който е сключено. Той бе категоричен, че договорът е сключен в интерес на България и че не би трябвало Народното събрание да го обсъжда толкова ожесточено, а депутатите от „Възраждане“ да го обявяват за загробващ.
Малко след това думата взе депутатът от „БСП за България“ – Борислав Гуцанов, който обяви, че парламентарната му група ще поиска анкетна комисия по договора „Булгаргаз“ – „Боташ“. Той добави, че би искал дейността й да се разшири и в посока отговор на въпроса какви договори са сключени през последната една година за доставки на газ в България.
