Бунтът на руската частна армия “Вагнер” и нейният лидер Евгений Пригожин срещу Кремъл, разкри огромното разминаване между претенциите за мощта на втората армия в света и слабостите в руската система за сигурност. Без значение дали е постановка, договорена с руските власти или с чужди разузнавания, или пък опит на Пригожин да спечели още пари, походът към Москва бе унижение за Путин и приближените му, на които им се наложи да разкопаят с багери пътища и магистрали, за да забавят хода на бунтовниците.
Още по-голямо унижение е, че беларуският президент Александър Лукашенко, когото светът обяви за марионетка на Москва – след като миналата година предостави на Кремъл плацдарм за инвазията в Украйна, а тази година разположи руски бойни глави на своя територия – се оказа „спасителят“, спрял нахлуването на вагнеровците в Москва.
Пригожин,
бивш приятел и “готвач” на Кремъл, бивш хазартен бос и още по-затворник,
обяви “Поход на справедливостта” с искане да бъде отстранен министърът на отбраната Сергей Шойгу, когото той лично обвинява за хаотичната организация на войната в Украйна, смъртта на десетки хиляди руски войници и пасивност.
Наемниците от “Вагнер” преминаха украинско-руската граница в нощта срещу събота и превзеха по няколко ключови здания в Ростов на Дон и във Воронеж, като и в двата града не срещнаха никаква съпротива. Тъкмо обратното – от постове в социалните мрежи става ясно, че местните жители – вместо да се изпокрият, за да не бъдат застреляни на място, излизат по улиците и – нахилени до уши –
се скъсват да се снимат за спомен с вагнеровци.
Най-ненадейно, докато напредваха към Москва, Пригожин реши да спре конвоя на около 200 км от Червения площад. Като официална причина бе посочено, че Лукашенко се бил обадил на “готвача”, убедил го е се откаже от похода към столицата и го поканил за постоянно в Беларус. И със семейството, и с цялата си частна армия.
Още по-странно е, че вместо да обяви преследване до дупка на “превратаджиите” и да заплаши Лукашенко с друга специална операция, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че
наказателното дело срещу Пригожин вече е прекратено.
Нищо че, ако го бяха арестували предния ден, той като нищо щеше да си отнесе поне 15 години за въоръжен метеж. Ако не и нещо по-сериозно…
Някои руски военни блогъри смятат, че целта на „тази операция“ е точно такава – частната армия на Пригожин, наброяваща не по-малко от 30 000 – 35 000 души, да се предислоцира в Беларус безаварийно и пред очите на цял свят, след което оттам да атакува Украйна отново. Това обаче е малко вероятно, защото Лукашенко никога не е отказвал подкрепа на Москва, така че този цирк едва ли е бил необходим.
А най-странното в тази история е, че според председателят на Комисията по отбрана в руската Дума – Андрей Картаполов,
бойците от „Вагнер“ нямат никаква вина за случилото се.
Според него Русия се нуждае от закон, който да регулира дейността на частните военни компании, а “Вагнер” е един от компонентите на въоръжените структури на държавата. Той посочи, че редовите наемници просто са изпълнявали заповедите на командването си и затова “не са направили нищо осъдително, не са обидили никого, не са счупили нищо и никой няма претенции към тях“.
За разлика от експертите и чиновниците,
“някои” руски политици веднага обвиниха САЩ за бунта.
Или поне това е мнението на бившия премиер и президент, както и настоящ заместник-председател на Съвета по сигурност Дмитрий Медведев.
„Ние съзнаваме до какви последствия може да доведе държавен преврат в голяма ядрена държава. В историята на човечеството още това не е случвало, голям ядрен арсенал да се озове под управлението на бандити. Такава криза е очевидно също, че няма да се ограничи в рамките на една страна. Светът ще бъде поставен на границата на унищожението.”, коментира той.
Сякаш, за да подхрани тази “опорка”, “Уолстрийт джърнъл” побърза да напише, че Съединените щати
са готови да отложат въвеждането на нови санкции срещу “Вагнер”,
след като нейният основател Евгений Пригожин се разбунтува срещу Кремъл.
Държавният департамент е планирал във вторник да санкционира бизнеса със злато на “Вагнер” в Либия, Мали и Судан, които в замяна получават военна помощ. Освен това се твърди, че във Вашингтон са разполагали с информация за бунта няколко дни преди “изригването” на Пригожин.
Безспорно най-доволни от тази ситуация са украинците. За тях няма никакво значение какъв е сценария на тази история, кой го е писал и защо. Единственото важно за тях в случая е, че агресора демонстрира
слабост и безпомощност… на собствената си територия.
“Ще го кажа на руски. Човекът от Кремъл явно много го е страх и сигурно се крие някъде, не се показва. Сигурен съм, че вече не е в Москва. Той се обажда някъде, моли за нещо си… Той знае от какво се страхува, защото сам създаде тази заплаха. Цялото зло, всички загуби, цялата ненавист – той сам ги разпространява. И колкото по-дълго може да бяга между бункерите си, толкова повече ще губите всичко… всички, които са свързани с Русия.”, коментира президентът Володимир Зеленски.
Самият Путин заяви в обръщение към народа, че
бунтовническите действия на Пригожин са предателство,
за което ще има последствия. Едновременно с това обаче той прекрасно знае най-малко две неща. Първо – че “Вагнер” е най-боеспособната бойна единица в Русия и ако го унищожи, ще направи скъп подарък НАТО и Украйна. И второ – че ако разпореди ликвидирането на “готвача”, Пригожин веднага ще бъде канонизиран за светец, а себе си ще превърне в сатрап. Защото отдавна всички знаят, че Путин предпочита да се перчи, скрит зад стените на Кремъл, докато шефът на „Вагнер“ не го е страх и срам да е на фронта и с живите си бойци, и със загиналите им колеги.
Друг показателен факт е, че на т. нар. професионалисти от „Вагнер“ им трябваха цели десет месеца – за да завладеят малкото украинско селище Бахмут, и само два дни –
за да стигнат на час и половина път с кола до Москва.
Това означава, че или руснаците наистина харесват Пригожин, или вечните конспиратори са прави и пътят пред бойните части на “Вагнер” е бил предварително разчистен от руските специални служби.
В крайна сметка все още не е ясно какво точно се случи, но от гледна точка на бъдещото развитие на ситуацията, най-уместен изглежда един… анонимен коментар в интернет: “Ако НАТО реши да нападне Москва, хората на Путин просто трябва разкопаят шосетата си и да звънят на Лукашенко за помощ…”.
