Живеем във времена на доста сериозна дезинформация и имаме нужда от истински фундаментални изследвания. През ХХI икономическата наука ни учи, че онзи, който казва, че знае отговорите на всички въпроси, ни залъгва. В нея няма постоянни закони, тъй като тя зависи от контекста, от историческото време и от извършваните политики, които се променят постоянно.
Това обяви Атанас Пеканов по време на откриващата част на първата годишна конференция на Съвета за икономически анализи, за чието създаване бившият вицепремиер беше основният инициатор.
Премиерът – академик Николай Денков обърна внимание, че открива събитието в Аулата на Софийския университет, откъдето е започнало висшето образование на България и който има голям научен потенциал във всички области – все неща, важни символи за самото начало на дейността на Съвета за икономически анализи.
„Светът става все по-сложен и се променя все по-бързо. Промените наподобяват на един социален взрив и затова е изключително важно в развитите държави управляващите да стъпват на натрупаните знания на представителите на академичната сфера, които да обобщят тези знания и да предложат решения, стъпващи на научното познание“, посочи академик Денков. Той обърна внимание, че в Аулата вижда учени, които са му познати, а други, за които само знае, че са известни имена по света.
Той подчерта колко важен е този синтез на научната мисъл у нас и от българската диаспора, пръснала се по света, която да допринесе за това знанието да бъде използвано и тук в България.
„Няма значение кой е премиер и кой е конкретният министър, този тип взаимодействие трябва да бъде стандарт оттук нататък. Докато нашият екип управлява България, вие ще бъдете уважаван от нас партньор и се надявам да можем да работим заедно години напред“, завърши приветственото си изказване академик Денков.
Атанас Пеканов припомни, че при лансирането на идеята за създаването на Съвета за икономически анализи, заложен като мярка в Плана за възстановяване и устойчивост през 2021 г., е било търсено активизирането на дебатите за намирането на правилните политически решения на база модерните стандарти на икономическата дисциплина.
Подобни съвети имат дълга традиция на съществуване – известни примери има във Франция и Германия.
С днешната конференция целта е да се изгради екосистема от институции, готови да обсъждат намирането на реални и правилни решения в сферата на фискалната и данъчната политика, в сферата на политиката, съобразена с климатичните промени, и членството на България в еврозоната.
Пеканов подчерта, че един от принципите, върху който се базират анализите на Съвета, е независимост, подчинена единствено на идеята, че на първо място са високите стандарти на академичните постижения.
Той припомни, че преди 10 години икономическата наука е била критикувана, че не е на нивото, на което трябва да бъде, тъй като не е прогнозирала и предотвратила финансовата криза. Днес обаче той е убеден, че това обвинение е било наивно, тъй като икономистите от академичната сфера трябва да разбират и обясняват света и като стъпват на емпирични данни, да дават съвети за въвеждането на определени икономически политики. След това той обърна внимание, че днес икономическата наука има отговор на редица въпроси като ролята на банковия и финансов сектор в различни кризи, предлага и своя анализ за появата и засилването на неравенствата.
„Много важна тема е индустриалната политика и дебатът как в близките години ще трябва чрез субсидии да стимулираме технологиите“, посочи Пеканов.
Проф. Стефанова – заместник-ректор на Софийския университет изрази задоволството си, че
висшето учебно заведение е мястото, където се събират толкова много учени, експерти и представители на Европейската централна банка и на Световната банка, за да обсъдят заедно въпроси около инфлацията, данъчната политика, пазара на труда и присъединяването на България към еврозоната. Според проф. Стефанова взаимодействието между учените и
политиците, които на един по-следващ етап ще се съобразят с препоръките им, е добра основа да се помисли и за начина на финансиране на институциите, свързани с наука.
Проф. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет, приветства гостите на конференцията и подчерта, че преподавателите му се гордеят, че работят в най-международния факултет – с най-много студенти по програма „Еразъм“, и сега също негови представители – Ралица Ганева и Калоян Ганев – ще вземат участие във форума със свои изследвания. Повече за програмата може да прочетете тук.
Свилен Колев – заместник-председател Националния статистически институт, от който са ползвани данни, на чиято база се предлагат решения за водене на политики, посочи, че вчера, 25 юни, са били отбелязани 143 години от създаването на българската статистика. Ето защо провеждането на годишната конференция на Съвета за икономически анализи ден след това е добър повод да се акцентира върху важността на статистиката за икономиката и обществото. Той припомни и че в края на декември 2021 г. управляващите са поели ангажимент към НСИ да й осигурят необходимите ресурси и условия за достъп до данни с цел осигуряване на висококачествена статистика във всички области на живота на страната.
Професорът по икономика Георги Камбуров от Университета в Торонто, чийто ключов доклад се очаква във вторник, 27 юни, представи накратко неговите резултати. Той е изследвал неравенствата при трудовите доходи в периода 2005 – 2018 година, използвайки данни от НАП, но без да включва работещите в така наречения държавен сектор. Наблюденията му показват, че през първите три години – между 2005 – 2008 неравенствата се увеличават, а през следващите десет години те остават постоянни. През първите три години на изследвания период е имало значителен икономически растеж, но след това той се забавя, като в периода 2008 -2018 година е умерен.
Проф. Камбуров отчете, че в рамките на изследването е регистрирал как в рамките на една професия – на мениджърите, например, едни от тях получават по-високи заплати от други и това в голяма степен допринася за неравенствата. Той добави, че когато една професия е висококвалифицирана, при нея по-ясно се открояват увеличаващите се неравенства, отколкото при нискоквалифицираните, като например при помощния административен персонал. В периода на икономическия растеж – от 2005 – 2008 г. е било забелязано значително увеличаване на неравенствата при заплащането на мениджърите. Оттук и препоръката на проф. Камбуров е, че когато се наблюдава период на икономически растеж, е важно по-продуктивните фирми да са с по-способни мениджъри. В същото време, когато икономиката е в рецесия, тогава не е
толкова важно фирмите да са управлявани от добри мениджъри.
Накрая главният секретар на Съвета за икономически анализи – Пламен Ненов обясни, че неговата структура е създадена по модела на френския съвет. Той има съвещателен характер и неговите членове не получават възнаграждение за работата си. Днешната конференция ще е като платформа, към която да се приобщят известни икономисти, които да коментират, анализират и предложат решения на различни икономически проблеми. Ненов добави, че вече са готови резултатите от първия анализ, посветен на регионалните дисбаланси и по-конкретно – на сериозното икономическо раздалечаване между София и околността и останалата част на страната, което предполага развитие на държавата ни на две скорости. Той бе представен на 24 април в сградата на Министерския съвет.
