Единственото нещо, което можеше да спаси Русия през март 1917 г., беше бързият край на войната. Точно това може да я спаси днес.
Дейли Телеграф
Евгений Пригожин удиви света, като отмени похода си към Москва, а Владимир Путин, изглежда, избегна на косъм повторение на 1917 година. Русия има разнообразен опит от преврати и бунтове, от дворцови революции през 18-и век, неуспешен бунт през 1825 г. на либерални офицери, вкусили от свободата на Запад, докато са се борели с Наполеон, и най-важното, през 1917 г., когато висшето командване на армията каза на Николай II, че времето му е изтекло.
Надеждата на Путин ще бъде странният обрат на Пригожин да означава, че това ще стане най-краткотрайният голям бунт в дългата история на Русия.
Би било голяма грешка да смятаме, че Путин се е измъкнал невредим. Той е силно отслабен.
Най-просто казано, бунтовниците обикновено завършват мъртви, въпреки Пригожин да вярва, че ще доживее до следващия ден. Едно нещо, което изглежда общо за руските армии при различни режими, е бруталността, с която са третирани хората в тях, бруталността, с която те отвръщат, и липсата на лоялност към техните началници.
Тези събития само ни напомнят, че нищо никога не се променя в Русия.
Сталин – който все още представлява един вид модел за управление на Русия – разстреля по-голямата част от висшето военно командване в края на 30-те години, но когато Хитлер нахлу през 1941 г., той осъзна, че има нужда от оцелелите генерали и възстанови техните привилегии, включително звания и отличителни знаци от царска армия.
Оттогава всеки руски режим свързва престижа си с Великата отечествена война и се отнася с уважение към армията. Но в същото време е имало голяма вътрешна паравоенна сила, която да балансира силата на редовната армия.
А генералите несъмнено пазят спомена за хиляди техни предшественици, които са завършили с куршум в тила.
Спомнете си най-катастрофалния неуспешен преврат в новата история: армейския заговор срещу Хитлер през 1944 г. от консервативни офицери, които знаеха, че той води армията и страната към катастрофа. Но когато Хитлер оцеля след бомбата, която трябваше да го убие, превратът се провали и заговорниците скоро бяха мъртви.
Скоро ще разберем дали Путин има подобен личен авторитет.
Канонизираният, но некомпетентен Николай II не го направи. Струва си да размишляваме върху неговата съдба и тази на Русия след падането му. През 1914 г. той е популярен водач в патриотична война, командващ армия, смятана за страхотна. В действителност тя беше зле обучена и оборудвана, с командири, предпочитани заради тяхната лоялност към режима, и войници, които бяха третирани зле и немотивирани.
Почти веднага започва поредица от военни унижения, за които скоро обвиняват царя и неговото обкръжение. Дори когато военното положение беше стабилизирано, беше твърде късно за възстановяване на престижа. Огромен брой войници бяха убити, но огромен брой се предадоха – повече, отколкото във всяка друга армия. Революцията започва през февруари 1917 г., когато младши офицери и обикновени войници отказват да смажат народните бунтове, а след това в началото на март висшите командири на армията и флота единодушно настояват, че царят трябва да абдикира, за да предотврати катастрофата. Но, разбира се, катастрофата не беше предотвратена: последва поражение от Германия, години на гражданска война и десетилетия на ужасяваща тирания.
Вчера дори Путин говореше за 1917 година. Може да се каже, че условията за мирен преход на властта са били много по-благоприятни през 1917 г., отколкото днес. Мощна либерална опозиция изглеждаше готова да поеме властта. Но те, от своя страна, бяха сринати от нови военни катастрофи, икономически трудности, вътрешно разделение и завземането на властта през октомври 1917 г. от екстремистите – болшевиките на Ленин. Единственото нещо, което можеше да спаси Русия през март 1917 г., беше бързият край на войната. Точно това може да я спаси днес.
В крайна сметка силата изхожда от цевта на пистолета, както Мао направо го каза. Много политически мислители са отразявали по-тънко този въпрос.
Германският социален теоретик Макс Вебер определя самата същност на държавата като нейния монопол върху легитимното насилие.
Едмънд Бърк пише, че освен ако хората не се чувстват доброволно лоялни към установената власт, правителствата могат да разчитат само на сила и следователно ще бъдат оставени на милостта на армията.
За да съществува държава изобщо, хората с оръжие трябва да са готови да й се подчиняват. След фиаското от последните часове и месеци, докога това ще важи за Путин?
