Група към Министерството на правосъдието ще обсъжда законови промени срещу т.нар. дела-шамари, с които недоволни от публикации физически и юридически лица тормозят медиите. Явлението е обозначавано с термина „стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“ (SLAPPs – strategic lawsuits against public participation). Става въпрос за злоупотреба с право отстрана на засегнати от оповестена информация граждани, организации и фирми, които водят съдебни процеси срещу издатели и журналисти. Целта в тези случаи е не толкова защита на накърнени права, колкото отмъщение и налагане на автоцензура във вреда на обществения интерес.
„Изключително притеснително е, че в България също има случаи на SLAPP дела. Необходимо е да предложим адекватна законодателна рамка за защита срещу подобни производства, целящи да заглушат критични медии и неправителствени организации. Предвиждат се промени в Гражданския процесуален кодекс, така че
SLAPP делата да бъдат включени сред бързите производства,
както и възможност за прекратяване на явно необоснованите искове срещу медии, НПО и др. на ранен етап“, посочват от ведомството.
Работната група, в която влизат представители на държавни институции, медии и професионални магистратски организации, ще има за предмет и други изменения в законодателството, свързани с медийната среда и достъпа до информация. Има вече и концепция за политиката за свободата на медиите, плурализма и защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, представена от правосъдният министър Атанас Славов пред членовете на Съвета за върховенство на правото.
Координационната структура
беше създадена на хартия още през 2019 г.,
но се събра за първи път едва миналата есен – след 3-годишно бездействие. Сега обаче трябва да се отчете нещо по препоръките в докладите на Европейската комисия за върховенството на правото, сред които е и проблемът с медийната свобода редом с тези на беззаконието и корупцията.
Модата на делата – шамари
тръгва от САЩ, но разцъфтява и процъфтява в Европа.
Брюксел работи отдавна за въвеждане на Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства. През миналата година беше приета и нарочна препоръка на Еврокомисията, даваща конкретни насоки за предприемане на национални мерки.
В началото на месеца Министерският съвет одобри позициите на България за проведеното няколко дни по-късно заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”. В дневния му ред беше включено приемането на общ подход по пет предложения за директиви, сред които и тази за SLAPP – делата. България смята, че с Директивата се осигурява
достатъчен баланс в защитата на основните права
и подкрепи общия подход по предложението.
„Явно неоснователните или неправомерни съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (наричани обикновено и „стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“) са ново, но все по-разпространено явление в Европейския съюз. Те са особено вредна форма на тормоз и сплашване, използвана срещу лицата и организациите, работещи в защитата на обществения интерес. Те представляват необосновани или преувеличени съдебни производства, образувани от влиятелни лица, лобистки групи, корпорации и държавни органи срещу страни, които изразяват критики или предават послания, неудобни за ищците, по въпроси от обществен интерес. Целта на подобни искове е
да се цензурират, сплашват и заглушават критиците
чрез натоварването им с разходи за правна защита, докато не се откажат от критиките или опозицията си“, пише в обяснителния меморандум към предложението за директивата.
Посочено е още, че за разлика от редовните производства делата – шамари не се образуват с цел упражняване на правото на достъп до правосъдие и с цел спечелване на съдебното производство или получаване на правна защита. А се завеждат с цел сплашване на ответниците и източване на ресурсите им, като крайната цел е да се постигне възпиращ ефект и те да бъдат заглушени и разубедени да продължат работата си.
За типични обекти на SLAPP – делата са посочени
журналистите и защитниците на правата на човека,
като явлението засяга не само отделни лица, а обхваща и медии, издателски къщи и организации на гражданското общество.
Други лица, ангажирани в участието на обществеността, като например изследователи и представители на академичните среди, също могат да бъдат обект на подобни атаки. В меморандума към проектодирективата е посочена както връзката на тези дела с плурализма, така и с разпространението на фалшивите новини.
„Здравата и процъфтяваща демокрация изисква гражданите да имат възможност да участват активно в обществения дебат без ненужна намеса от страна на публичните органи или други влиятелни интереси. За да се осигури пълноценно участие, гражданите трябва да имат достъп до надеждна информация, която им дава възможност да формират собствено мнение и да упражняват собствена преценка в публично пространство, в което могат свободно да се изразяват различни мнения“, се казва в текста.
Всяка промяна на ГПК в тази насока е свързана с установеното от процесуалния закон
принципно изискване за добросъвестност,
съгласно което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като изнасят пред съда само истината. Въпросът е какви конкретни процесуални механизми ще бъдат добавени към това принципно начало.
Междувременно по стар български обичай за пореден път откриваме топлата вода. Такъв е случаят с възстановеното с последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс правомощие на съда да прекрати още в началото наказателното производство по дела от частен характер, когато прецени че
описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление.
Преди това правилото беше премахнато в продължение на няколко години, но много от съдиите приемаха че правомощието им за прекратяване на делото на същото основание остава в рамките на преценката за редовност на тъжбата.
Именно наказателните дела от частен характер за обида и клевета са другият основен SLAPP – инструмент, редом с гражданските, като и в двата случая силата на шамаросването се изразява в размера на търсеното парично обезщетение.
