В средата на годината вече има проект на държавен бюджет за 2023 година. Финансовият министър сбъдна мечтата си и записа в документа 3% бюджетен дефицит. Министерството постигна това като коригира варианта, който беше изготвен от служебното правителство на Гълъб Донев. Бюджетният дефицит беше свит до мечтаното ниво. Това се постигна като разходите са орязани сериозно за сметка на тези за издръжка и капиталовите разходи. И в същото време са планирани повече приходи. Откъде ще дойдат обаче те?
Звучи песимистично, но все пак всичко изглежда като счетоводен експеримент. Предизвикателствата са няколко. Например – как да се „вземат обратно“ данъчни облекчения, дадени на бизнеса по време на пандемията? Единствената промяна в проектобюджета на служебното правителство е връщането на 20-процентната ДДС ставка при природния газ, защото според финансовия министър Асен Василев
енергийната криза вече е преодоляна.
Едновременно с това обаче се въвежда и акциз за вайп течностите, които не съдържат никотин.
В приходите са заложени и парите от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Прекрасно, но с едно наум – пристигането им е като тотото: може да дойдат, ама може и да не ни ги дадат. Ако ни се падне лошия късмет, вината ще е на депутатите, защото 10 от 13-те закона, заложени в ПВУ и обещани като гаранция за това плащане,
продължават да са на трупчета в Народното събрание.
Така че вероятността парите да не дойдат става все по-голяма. А това как ще се отрази върху разходната политика на правителството… май дори и господ не може да предвиди.
Притеснения има и около решението на Министерския съвет да „източи средства от енергетиката“ и да ги прехвърли към проектобюджета за 2023 година. Става въпрос, че „Български енергиен холдинг“ ЕАД трябва да внесе дивидент, не по-малък от 1.588 млрд. лева. Тоест – цялата си нетна печалба за 2022 г., декларирана в предварителния отчет на дружеството. Парите трябва да се внесат до 30 юни. Според някои анализатори тази схема ще обезкърви държавната енергетика и ще даде предимство на частните фирми от сектора. Други експерти обаче
оценяват това пък като саботаж срещу новото правителство.
Междувременно БЕХ е отписал дълг от около 700 млн. лева на „Булграгаз“ и печалбата за 2022 г. се е свила до под 600 млн. лева в одитирания индивидуален годишен финансов отчет.
Новият проект на държавен бюджет е написан изцяло на базата на представения от служебното правителство вариант, което означава, че липсват политики, които трябва да са в основата на създаване на един бюджет. Липсва стратегическо мислене, няма заложени реформи в образование, здравеопазване, социална сфера. Все още не сме видели и управленската програма на „ротационния“ кабинет. Освен приемане на еврото и влизането в Шенген, засега май то
не е огласявало преследването на други икономически цели,
стимулиращи растежа.
Някои експерти са на мнение, че все пак е трудно в средата на годината да се залагат такива и вероятно ще ги видим през есента, когато правителството представи редовния проектобюджет за 2024 година.
Министър Асен Василев призна, че през 2023-а пак ще се разминем с въвеждането на еврото като паралелна валута. Така че целевата дата за приемането му като единна валута остава 1 януари 2025 година.
Освен от премиера Николай Денков и управлявящите,
проектобюджетен ентусиазъм сред експертите не се забелязва.
Министър-председателят очаква подготвения от правителството проектозакон да бъде подкрепен в пленарната зала от депутатите на ГЕРБ-СДС и на ДПС.
Сглобяването му изглежда направено, за да покрием именно онези Маастрихтски критерии, с което правителството иска да изпълни един от основните си приоритети – да осигури на държавата бюджет с дефицит до 3% от БВП на начислена основа. Това изглежда малко несериозно, защото
инфлацията продължава да властва над Европа,
а ние други основни търговски партньори няма откъде да намерим. Особено за някакви си три-четири месеца.
Германия, например, вече е в рецесия. В други държави членки на ЕС свиването на производството продължава. През март българският износ за ЕС намаля, а това поставя под риск изпълнението на данъчните приходи.
Естествено, за парламентарната опозиция пак влезе в сила метафората „Пир по време на чума“. Според лидерът на БСП Корнелия Нинова,
„столетницата“ няма да подкрепи бюджета на Василев,
защото бил антисоциален. Вместо това, „червените“ ще представят свой алтернативен проектобюджет. Защо – никой няма никакво логично обяснение.
“Възраждане” няма как да гласува бюджет на Асен Василев, категоричен е Костадин Костадинов. Според него Василев бил същият финансов министър, който е подготвил предишния национален бюджет и на практика е съсипал държавата.
Предводителят на ИТН Слави Трифонов също каза тежката си дума:
бюджетът не бил реформаторски, а инерционен.
След което… маркира „акцентите на провала: липсата на каквито и да било реформи в публичния сектор, и по-специално – числеността на публичната администрация, ефективността на пенсионния модел, качеството и количеството на държавните фирми, здравеопазването, образованието…
Предвид разположението на силите в Народното събрание, „гадателите“ предсказват, че бюджетът ще мине, въпреки всички усилия, положени от опозицията.
