Министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на проектобюджета за 2023 година. Заложеният дефицит в него е 3%, а дефицитът на касова основа – 2.5 процента. Разликата е заради предстоящото второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Запазена е макрорамката на служебния кабинет, за да може проектът бързо да влезе в Народното събрание и да имаме бюджет до юли, уточни министърът.
Предвижда се растеж на БВП от 1.8%, а за 2024-2025 -та растежът да се увеличи малко над 3 на сто. Средногодишната инфлация за тази година е разчетена на 8.7% и се очаква през следващите две години да спадне между 3 и 4 процента. Запазена е текущата рамка на данъчните ставки, но ставката на природния газ се вдига отново на 20 процента.
Залегнало е увеличение на пенсиите с 12% според швейцарското правило и влизането му в сила от 1 юли. Предвидени са средства, за да станат учителските заплати 125% от средната работна заплата за страната. Заложено е и увеличение на социалните плащания с оглед инфлацията. Осигурени са 111 млн. лв. повече заради новата линия на бедност от 504 лв. за тази година. Повече пари са предвидени по програмите за лична помощ, по Закона за социалното подпомагане и по Закона за семейните помощи за деца, както и за първокласниците.
Средствата в здравеопазването за болнична помощ са разчетени така, че да се достигне минималната работна заплата от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лева за лекар. Заделени са повече средства за превенция и да няма ограничения в издаваните направления.
В отбраната са заложени разходи от 1.88% за 2023-та и 2% за следващите две години.
Предвидено е получаването на парите от Европейския съюз само от второто плащане. При тези зартретото и четвъртото има изоставане и те не са предвидени в проектобюджета.
Разчетите са в края на 2023-а дългът да бъде 22 процента.
Ще бъдат дадени допълнителни средства за образование, наука, спорт, за младежки спортни програми и фондове за култура и изкуства.
С новия бюджет се запазва размерът на минималната работна заплата от 780 лева. Увеличават се обаче майчинските за втората година със 70 лева от 1 януари.
Министерството на финансите е коригирало варианта на служебното правителство на Гълъб Донев, така че бюджетният дефицит да е 3 процента. Разходите са орязани с 3 млрд. и 600 милиона лева – предимно тези за издръжка и капиталовите разходи. Предвидени са с 4 млрд. и 700 милиона лева повече приходи.
От министерството са изчислили, че максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. не трябва да надвишава 40 млрд. и 600 милиона лева.
Асен Василев изтъкна, че не е нормално държавата да приема бюджет в средата на годината, въпреки че това прави от една страна приемането му по-лесно, защото е ясно какво се е случило през първите шест месеца. От друга страна обаче се създава непредвидимост за фирмите и за гражданите. Новият проект на държавен бюджет е написан изцяло на базата на представения от служебното правителство вариант. Намалени са обаче разходите и са заложени по-високи приходи, поясни той. „Данъчните приходи, да – те са напрегнати, но изпълними. И миналата година приехме бюджет с допълнителни данъчни приходи над разчетите, които бяха предвидени, но макар и трудно, те бяха изпълнени в края на годината“, посочи министърът.
По думите на финансовия министър капиталовите разходи макар и рекордни, не могат да се осъществяват от ведомствата. Поне това показвал бюджетът за 2022 година. „Това в краткосрочен план може да зарадва един министър на финансите, тъй като ще има по малко разходи, но в дългосрочен план е изключително пагубно за държавата, защото необходими инвестиции не се извършват“, каза той.
В съобщение на финансовото министерство се отбелязва, че Бюджет 2023 е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълнява един от основните си приоритети – да осигури на държавата бюджет с дефицит до 3 на сто от БВП на начислена основа, при допускания да не се увеличават данъците и да не се ограничават социалните плащания.
Новият бюджет трябва да бъде приет до 31 юли, за да влезе в сила от 1 август.
