Нямаме особено големи очаквания от бюджет в средата на годината, който, общо взето, запазва съществуващите рамки, които бяха установени с удължителния бюджет.
Това заяви пред БНР Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара.
Според Минчева интересни ще бъдат дебатите за бюджета за следващата 2024 година.
„В момента ние не виждаме никаква промяна в политиките. Едно механично свеждане на едно число до 3%, което за нас е важно поне като политически сигнал, че България се стреми да покрие критериите за еврозоната. Но това трябва да се случва по устойчив начин, за да не се стига до рискови ситуации и рязко увеличение на дефицита и дълга, който се предвижда да нараства през следващите 2 години“, коментира Минчева.
Тя сподели, че очаква в бюджета за 2024 г. да има предложения за реформи и за осигуряване на устойчивост на публичните финанси, както и среда, в която инвестициите да се увеличават.
По думите й идеята минималната работна заплата да достигне до половината от средната е концептуално сбъркано решение. По този повод от Българската стопанска камара предлагат да се инициират изменения на този член на Кодекса на труда.
Относно намерението на властта – да се въведе възможност за едновременно разплащане с лев и евро, Минчева изказа мнение, че това е предизвикателство, за което бизнесът не е подготвен.
Тя бе категорична, че поне шест месеца ще са необходими за практическа подготовка за подобен тип промени. И добави, че очаква такива намерения финансовият министър да оповестява, след като е говорил с бизнеса, нещо, което в конкретния случай не е направено.
По думите й въвеждането на възможност за разплащане в евро ще изисква промяна в касовите апарати, в счетоводните системи, а всичко това отнема време. Освен това тя бе категорична, че бизнесът не е наясно каква е целта на предложението на финансовия министър Асен Василев.
Според Минчева проектобюджетът е най-рестриктивен към ресторантьорите.
„Няколко са промените в преходните и заключителни разпоредби, които са интересни. Голяма част от тях са свързани с ресторантьорския бранш, което буди въпроси – защо само към него“.
Минчева изрази и притеснение за плащането по банков път, защото по думите й няма достатъчно банкомати в цялата страна. Тя заяви, че това ще създаде затруднения за хората с най-ниски доходи и ще се отрази на сезонната заетост.
Ето защо тя подчерта, че преди да се въвеждат подобни мерки, би трябвало да се обезпечи възможността хората да разполагат с парите си в реално измерение.
Заместник-председателката на Българската стопанска камара припомни, че когато се е намалила ставката на 9% ДДС за ресторантите, те са поели ангажимент да увеличат размерите на минималния осигурителен доход, който изплащат.
„Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е в топ 3 на секторите с най-висок ръст на общите разходи за труд. Загубата от намалената ставка ДДС е около 500 млн. лева. В същото време крайните потребителски цени в групата „Хотели и ресторанти“ за 2022 г., регистрирани при нас, са 51% от средното за Европейския съюз. Задаваме си въпроса дали повишените постъпления от осигурителни вноски и данъци вследствие на тези увеличения във възнагражденията компенсират пропуснатите ползи от приходи от ДДС в бюджета. Според нас намалената ставка е довела до изсветляване в сектора,“ обясни Минчева.
Сега се запазва това, което е поето като ангажимент от страна на държавата, което за нас е коректно, добави тя.
