Денков нарече Регламента за химикали (CLP) – злоупотреба с науката

Министър-председателят акад. Николай Денков защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла на заседанието на Европейския съвет, провело се днес, 30 юни.

По време на дебата по темата „Икономика“ Денков посочи, че има съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), който поставя етеричните масла в графата на опасните химични смеси.

Той е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката и изрично е помолил председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, защото не е научен, какъвто трябва да бъде.

От пресцентъра на Министерския съвет съобщават, че Урсула фон дер Лайен е проявила разбиране към молбата на академик Денков, който е световноизвестен учен в областта на химията и физикохимията.

Пред журналисти в Брюксел премиерът обяснил, че когато се обсъжда дали нещо е вредно, трябва да се гледа не само кое е веществото, а и каква е неговата концентрация. Именно от нея зависи дали веществото е опасно или не. В текста на регламента, който Денков критикува, липсва думата „концентрация“.

В началото на тази седмицата по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург министърът на земеделието и храните Кирил Вътев настоя за изключването на етеричните масла от концепцията за комплексни вещества така, че те да продължат да бъдат класифицирани съгласно настоящите правила като вещества, а не като смеси.

Позицията на България съвпада с тази на Румъния и Словакия и беше подкрепена от Франция, Словения, Италия, Унгария и Хърватия.

В рамките на лидерската среща на Европейския съвет през последните два дни в Брюксел са разглеждани три основни теми. Участниците са се обединили около схващането, че Европа трябва да повиши способността си да произвежда всичко важно, за да може да реагира веднага при криза.

По отношение на проблема с миграцията държавните ръководители са си поставили за цел мигрантите да бъдат задържани в страните извън Европейския съюз.

Предвижда се и с други държави извън Съюза да сключат споразумения за задържане на мигрантите, подобни на това с Турция. Унгария и Полша не са заявили съгласие с общия подход към миграцията. Затова текстът няма да бъде представен като част от заключенията на Европейския съвет, а като изявление на председателя Шарл Мишел с уговорката, че 25 страни членки го подкрепят, а две – имат резерви.

Обсъждани са два нови акцента по темата Украйна. Мисли се за по дългосрочни фондове за подкрепа на страната, включително за възстановяването ѝ след войната, както и дали могат за това да се използват замразените руски активи в държави извън Русия. Освен това европейските лидери смятат, че ЕС трябва да помогне за повишаване на боеспособността на украинската армия. Това засяга и българската военна промишленост.

„Част от инвестициите, които ще се правят в Европа в тази посока, биха могли да бъдат в България, ако сме достатъчно активни“, заяви премиерът.

Той сподели и че по предварителна информация докладът на ЕК за България се очаква в края на първата седмица на юли. До последния момент еврочиновниците ще следят дали страната ни бележи напредък. Премиерът очаква докладът да бъде честен, коректен, достатъчно конкретен и ясен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст