Унгария отхвърля плановете на ЕК за отпускане на повече средства за Украйна, заяви Виктор Орбан
Министър-председателят на Швеция Улф Кристершон каза днес, че унгарският му колега Виктор Орбан го е уверил, че няма да бави приемането на скандинавската страна в НАТО, предаде Ройтерс.
Миналата година след руската инвазия в Украйна Швеция поиска да се присъедини към военния съюз, но Турция и Унгария все още не са ратифицирали необходимите документи, за да може тя да бъде приета. Стокхолм се надява да стане член на НАТО по време на срещата на върха на 11 и 12 юли, но според информация, публикувана вчера, гласуването на членството на Швеция не присъства в графика на унгарския парламент за следващата седмица. По-рано тази седмица унгарски опозиционен политик каза, че по време на среща депутатите от управляващите партии са заявили, че не подкрепят гласуването да е в дневния ред за следващата седмица.
„Говорих с премиера Виктор Орбан вчера и той потвърди много ясно, че все още важи това, което ми каза и последния път“, заяви днес Кристершон, цитиран от БТА.
„Унгария няма да бави процеса по ратификация по никакъв начин“, каза той пред репортери, но не уточни дали коментарите на Орбан означават, че гласуването може да се проведе преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс.
По отношение на международните протести тази седмица, които избухнаха, след като мъж изгори Корана пред джамия в Стокхолм, Кристершон каза, че „смята, че има много хора, които имат основание да се замислят. Разбира се, напълно неприемливо е хора да влизат незаконно в шведските посолства в други държави“.
„Също така мисля, че в Швеция трябва да се вразумим. Това е сериозна ситуация в областта на политиката за сигурност и няма причина да обиждаме други хора“, допълни шведският премиер.
Шведската полиция обвини мъжа, изгорил Корана, в подстрекателство срещу етническа или национална група. В интервю за вестник мъжът се описа като иракски бежанец, който иска да забрани свещената книга.
Унгария отхвърля плановете на Европейската комисия за отпускане на повече средства за Украйна и не е готова да предостави още пари за финансиране на увеличените разходи на Европейския съюз за обслужване на дълга, заяви днес пред държавно радио министър-председателят Виктор Орбан.
Орбан, който говори в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел, определи като „нелепо“ искането от страна на ЕК Унгария да предостави повече финансови средства, въпреки че Будапеща – както и Полша, все още не са получили средствата по Плана за възстановяване заради спор за върховенството на закона.
Европейския съюз ще предостави на Украйна помощ в размер на 50 милиарда евро в периода 2024-2027 г., заяви миналата седмица председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Това решение дойде след преразглеждането на общия бюджет на ЕС за 2021-2027 г., който бе изчерпан от пандемията от КОВИД-19, войната в Украйна и енергийната криза. Високата инфлация и повишаването на лихвените проценти също удвоиха разходите по обслужването на дълга.
„Едно нещо е ясно, ние унгарците няма да дадем повече пари на Украйна, докато не кажат къде са отишли предишните средства на стойност около 70 милиарда евро“, заяви Орбан. „Намираме за крайно нелепо и абсурдно, че трябва да внасяме повече пари за финансиране на разходите по обслужване на дълга по заем, от който все още не сме получили средствата, които ни принадлежат“, добави той.
Унгария и Полша са единствените две страни от ЕС, които все още не са получили средствата по Плана за възстановяване, които ЕК блокира заради обвиненията, че националистическите правителства в двете страни нарушават на демокрацията и върховенството на закона, отбелязва Ройтерс.
Унгарският премиер подчерта, че няма почти никакъв шанс страните от ЕС да одобрят финансовите планове и това би довело до началото на „дълга борба“ по приемането им.
Вчера лидерите на страните от Европейския съюз обявиха, че ще работят за гарантирането на дългосрочната сигурност на Украйна. В срещата на европейските лидери посредством видеоконферентна връзка се включи и украинският президент Володимир Зеленски. Той призова лидерите на страните от ЕС да започнат работа по нов пакет от санкции срещу Русия.
