Петък – ден на майстора! Спазвайки това неписано правило, депутатите в 49-ото Народно събрание изковаха нов европейски (ако не и световен) рекорд по… причудливо коване на закони чрез още по-причудливо гласуване. Или по-скоро – за приемане на проектозакони и „анулиране“ на приети нормативни актове, нямащи нищо общо както със Закона за нормативните актове, така и с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Става дума за президентското вето, наложено върху скандалния ремонт на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни и реабилитиращ Националната следствена служба като независим орган на съдебната власт.
В четвъртък (29 юни), депутатите от Правна комисия благословиха президентското вето и го направиха точка от утрешния дневен ред по изумителен начин: нито един гласувал „За“, 7 гласа „Против“, 8 гласа – „Въздържал се“.
А в петък (30 юни), по същия екстравагантен начин, мнозинството в пленарната зала отложи следващото гледане на казуса със следствието за след четири седмици: 47 гласа „За“ влизането на закона в сила веднага, 66 гласа „Против“ и 93 гласа „Въздържал се“.
Колкото и да се чудим на тази логическа конструкция, точно така си се получи: с безкрайно порочни и незаконни хватки, депутатите възстановиха устройствен факт, фиксиран в Конституцията през 1991 г. и брутално погазен от депутатите на Тройната коалиция през април 2009 година.
Става дума за разпоредбата на чл. 128 от основния закон: „Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.“
В случая ни интересува само първото изречение. През април 2009 г. народните представители на тройната коалиция, начело с тогавашната „червена фурия“ Татяна Дончева и „сивия кардинал“ на ДПС Христо Бисеров, разтуриха независимата Национална следствена служба (НСлС) и я направиха част от щатното разписание на прокуратурата.
От формална гледна точка всичко си беше окей, защото си има следствени отделения, на столичния бул. „Г. М. Димитров“ си има и НСлС.
По същество обаче тази акция си беше откровено противоконституционна, защото дори според тогавашната нормативна уредба, с вкарването на Националното следствие в прокуратурата то престана да бъде орган по смисъла на закона. Тоест – да е независимо юридическо лице, да си има собствено материално отговорно лице, да си има собствено счетоводство, собствен печат и т.н.
На всички обаче това „нещо“ им се услади, защото – както се писали стотици пъти от 2001 г. насам, когато започнахме активно да лъжем Брюксел, че следствието е виновно за всичко – ликвидирането на НСлС като независим буфер между задкулисието в МВР и прокуратурата (от една страна) и в адвокатурата (от друга страна) бе детска мечта на… всички управляващи партии и коалиции – СДС, НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ. И в нейно име, те така извъртяха нещата, че Брюксел започна да мечтае някой да ликвидира следствието веднъж и завинаги.
Истината е семпла. Никой никога не е искал от България да закрива следствието и да го праща я в изпълнителната власт, я в прокуратурата. За разлика от редица други сфери, по отношение на наказателното правораздаване Европейският съюз никога не е налагал универсални правила – нито тогава, нито сега.
Просто това е „наша работа“, свършена без обществено обсъждане, без консултации, без съответните управляващи да чуят поне половин чуждо мнение.
Схемата е елементарна: през 2002 г. отиват нашите главни преговарящи в Брюксел, срещат се с еврокомисарите и им докладват, че проблемите идват от факта, че следствието дублира работата на МВР и прокуратурата. След което предлагат то да бъде ликвидирано в този му вариант.
Хората от Еврокомисията няколко пъти питат „Сигурни ли сте?“, няколко пъти получават същия отговор и накрая…ликвидирането на следствието става мярка, която България е длъжна да изпълни.
Ето какво се казва в мотивите, с които президентът Румен Радев наложи вето върху променения на 2 юни Закон за съдебната власт (цитираме дословно, курсивът е наш):
„През 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз се посочва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18).
След приемането на ЗИД ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че „внедряването на служителите на НСлС в прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза.“ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 окончателен, стр. 7)…“
Кой превежда тази доклади на г-н президента не е известно. Още по-неясно е откъде намира оригиналите и кои от всички видове оригинали са преведени за нуждите на това вето. Факт обаче е, че в официалния превод на Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз за 2003 г., откриваем и днес в сайта на Министерството на финансите, пише нещо съвсем друго:
„По-нататъшни усилия са необходими обаче за реорганизация на следствието като част от изпълнителната власт в съответствие с най-добрата практика в държавите-членки…„
Подчертаваме още веднъж, нищо че сме свършили тази работа и на факсимилето: в този доклад става дума за отколешната мечта на политическия елит да върне следствието в МВР или да го подчини пряко на Народното събрание. Заедно с прокуратурата, разбира се.
Инак – за всичко останало, президентът Радев е прав. Реабилитирането на следствието е незаконно и няма нищо общо както с разпоредбите на Закона за нормативните актове, така и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В този смисъл депутатите днес не трябваше да си дават четири седмици за „рендосване“ на чепатия проект, а да го изхвърлят от употреба като незаконен. А не като ретрограден и нарушаващ ангажиментите ни към Европейската комисия.
