Китай е на път да провали зелените планове на Европа

Амбициозните зелени планове на Европейския съюз за постигане на индустрия с нулеви вредни емисии и масово внедряване на възобновяеми източници се спъна в стремежа на Китай да ограничи износа на някои продукти, необходими за производството на полупроводници.

Докато Брюксел продължава да пише стратегия след стратегия на тема „Как да намалим зависимостта си от Поднебесната империя?“, Пекин постепенно затяга кранчето и увеличава фронтовата линия с Европейския съюз. Затова еврочиновниците, вместо да се давят в собствената си бюрокрация, да вземат и да потърсят доставки от други държави. Или да се престрашат и да инвестират 7-8 милиарда евро в собствено производство.   

В началото на юли Пекин обяви, че възнамерява

от 1 август да ограничи износа на галий и германиий,

за да защити националната си сигурност.

Металите се използват основно за направата на чипове, необходими за ИТ-сектора, оръжейната индустрия и производството на ВЕИ-инсталации.

Галият е необходим и за производство за устройства за нощно виждане, сензори за сателитни изображения, а германият е ключов и за оптичните кабели.

Ограниченията, които Китай смята да наложи, се отнасят за осем продукта, свързани с галия – галиев антимонид, галиев арсенид, галиев метал, галиев нитрид, галиев оксид, галиев фосфид, галиев селенид и индогалиев арсенид.

Забраната се отнася и за шест продукта на германия – германиев диоксид, германиев епитаксиален растежен субстрат, германиев слитък, германиев метал, германиев тетрахлорид и цинково-германиев фосфид.

Властите в Пекин взеха това решение

докато САЩ обмислят да наложат на страната

нови ограничения върху доставките на високотехнологични микрочипове, за да спрат използването им за укрепване на китайската армия.

А преди седмица пък Брюксел обяви, че работи върху нова стратегия за икономическа сигурност, която целѝ надзор върху износа на критични технологии, тъй като държави като Китай и Русия все повече използват търговията и контрола на критични линии за доставки за

постигането както на политически, така и на военни цели.

През март ЕС представи своя Закон за критичните суровини, който ще облекчи финансирането и разрешаването на нови проекти, както и сключването на търговски съюзи, за да намали зависимостта си от китайските доставчици.

Проблемът е, че за реализацията на тези планове са необходими години, а производството е толкова динамично, че

никой няма да чака европейския пазар да се адаптира.

В Китай се произвежда близо 60% от германия и 80% от галия.

„Суровата реалност е, че на Запада ще му трябва поне десетилетие, за да намали риска от доставката на минерали от Китай, така че това наистина е асиметрична зависимост.“, коментира Симон Талиапиетра от мозъчния тръст „Брьогел“ в Брюксел.

Блокът е заел позиция, според която веригите за доставки на химикали за батерии и полупроводници за електрически превозни средства са особено уязвими от прекъсването на връзките с Пекин. Затова обяви, че няма да ги къса, а ще намали зависимостта си от тях.

Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел също не е оптимист, че е възможен скорошен край на зависимостта от Китай. Според него обаче

ЕС трябва да се поучи от “стратегическата грешка”,

която направи в годините преди Москва да започне войната в Украйна, като стана твърде зависим от руския газ.

„ЕС днес е още по-зависим от Китай за ключови технологии като слънчеви панели и за критични материали, отколкото беше от руската енергия“, коментира той.

Все пак трябва да се отчете, че подходът на общността да диверсифицира източниците на доставки за ключовите сектори за зеления и цифровия преход (полупроводници, 5G и 6G телекомуникации, батерии, суровини и т.н.) е съвършено правилен. Но докато това се случи и Евросъюзът стъпи на собствените си крака, ще е по-добре да използва всички механизми на дипломацията и да гарантира веригите си на доставки. Защото САЩ могат

безброй пъти да призовават за „отделяне“ от Китай

и за твърда политическа и икономическа позиция, но те си имат ресурси. А и карайки се с Пекин, продължават да си въртят бизнеса без от нищо да им пука.

Очевидно Европа също трябва да се разпростира според собствената си черга. Засега тя не е особено дълга, че да си позволи открита конфронтация и директен челен сблъсък с китайците. Някой обаче да е казал, че това положение трябва да трае вечно?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст