След нахлуването на руските войски в Украйна централната банка на страната постави таван на размера на тегленията от дебитни карти на бягащите зад граница, за да спре изтичането на средства, което би могло да смачка националната икономика. Това беше част от мрежата от рестрикции и други политики, включително девалвиране на гривната и фиксирането на курса й към щатския долар, както и извънредно увеличение на основната лихва до 25% годишно.
Днес обстановката е доста по-различна и украинските централни банкери се готвят да облекчат ограниченията. Украинските войници провеждат контраофанзива, за да си върнат окупираните територии, а Кремъл се опитва да елиминира щетите от бунта на лидера на частната армия „Вагнер“ – Евгений Пригожин. Което вдъхва надежди на Киев, че ще успее да промени хода на войната и да обърне в положителна посока националната икономика. Засега руските ракетни удари все още разрушават важна инфраструктура, а украинските сили не са постигнали значим обрат. Растежът обаче започва да се връща, а уличният курс гривна/долар се доближава до официалния фиксинг на централната банка. Което дава възможност да се разхлабят валутните окови, за да се стимулира активността на бизнеса. Това са добри новини и за компаниите и за хората, особено за избягалите зад граница над 6 млн. украинци, които трябва да плащат сметките си в чужбина в рамките на месечния лимит от 100 хил. гривни (2700 щ. долара). Те са достатъчни за покриване на ежедневните нужди, но не и на по-сериозни разходи.
Украинската централна банка прогнозира слаб ръст на БВП след като той потъна с 30% след миналогодишната атака. Бизнес-перспективата пък остана положителна за трети пореден месец през юни.
На фона на тези промени централните банкери са одобрили през миналата седмица стратегия, отчасти за да изпълнят изискванията на основния си финансов източник МВФ, за преход към гъвкав валутен курс и за връщане на паричната политика към традиционния антиинфлационен подход. Планът трябва да бъде публикуван до 7 юли и банката не дава подробности. Запознати със стратегията лица твърдят, че тя съдържа списък от вероятни мерки, но не и последователност, в която ще се изпълняват. Една от първите стъпки може да е даване на разрешение на украинските компании с чуждестранни акционери да изнасят зад граница дивидентите от тазгодишната им дейност, посочва един от добре информираните източници. Другият пък допълва, че мерките са разделени в две групи. Първата засяга движението на капитал и тя вероятно ще се въведе едва след като украинската валута започне да плава свободно. Втората пък ще засегне всекидневните операции.
Един от най-явните индикатори за отслабването на натиска върху гривната е, че украинците вече могат да я разменят за долари на улицата по курс, който е доста близък до този на централната банка. Кешовите тегления от хората също са спаднали значително – до около 9 млрд. гривни (244 млн. щ. долара) през март. През юни пък украинските домакинства са продали по-големи количества чуждестранна валута отколкото са купили, което се случва за първи път от почти година, съобщи централната банка на 4 юли.
Със сигурност ще е нужно време, за да започнат мерките да облагодетелстват дребния бизнес и хората. Но се очаква началото на процеса да помогне за облекчаване на условията за чуждестранните кредитори, които са най-важният фактор за възстановяване на разрушената от войната икономика.
Украинската централна банка не въвежда капиталов контрол за първи път. Подобен режим действаше за период от пет години след като Русия анексира Крим и територия в района на Източен Донбас, а Кремъл назначи администрация на сепаратистите в нарушение на международното право през 2014-а. Централните банкери вече направиха няколко стъпки към либерализиране на валутния пазар през тази година като разрешиха на инвеститорите в правителствен дълг да репатрират някои лихвени плащания, облекчиха дейността на застрахователните фирми и позволиха на длъжниците да погасяват заеми в чуждестранна валута.
Докато се отмени изцяло контрола обаче бизнесът ще продължи да се бори, особено онези, които искат да инвестират по-рано във възстановяването на Украйна след края на войната. Собствеността на много украински компании е организирана чрез офшорни акционерни структури, което прави проблемни сливанията и поглъщанията, защото е практически невъзможно да се плати на чуждестранен собственик на дял и сделките се ограничават чувствително.
Защитата на валутния курс опразни отчасти резервите на централната банка. Количествата долари, които институцията продава през тази година в подкрепа на гривната обаче са по-малки, а свободното плаване ще намали още необходимостта от интервенции. И ще направи по-предсказуема дейността на милиони хора, които притежават или работят във фирми, зависими от внос, на които се налага да заобикалят валутните ограничения на централните банкери като търсят долари и евро на сивия пазар.
