Депутатите от бюджетната комисия приеха Законопроекта за бюджета на Здравноосигурителната каса с 12 гласа „за“, един – „против“ и 7 гласа – „въздържали се“. Законопроектът на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. също бе приет – с 11 гласа „за“, един – „против“ и шест гласа – „въздържал се“. От депутатите в социалната комисия той беше приет – с 8 гласа – „за“, нула – против и три гласа – „въздържал се“.
По време на обсъждането, при което социалният министър Иванка Шалапатова отчете като голям плюс актуализацията на пенсиите – мярка, която ще засегне над 2 млн. души и ще позволи броят на пенсионерите, които живеят под прага на бедност, да намалее наполовина, представителят на Фискалния съвет – Любомир Дацов изрази известни резерви.
Той започна с една препоръка, припомняйки как преди години министерствата правели преглед на публичните разходи. Според него с оглед на развитието на пенсионния фонд и на коректното оценяване на предприеманите политики е много наложително тази практика да бъде възстановена.
По думите му, ако в момента се погледнат числата и се направи сравнение между 2022 г. и предложеното за 2023 г., ще се види, че разходите за пенсиите, които влияят на устойчивостта на публичните финанси, е нараснал с близо 100 процента. Той посочи, че от близо 10 млрд. лева бюджетът за пенсии е вече малко над 19 млрд. лева.
Според Дацов това е проблем, защото през последните три години разходите за пенсии са променили структурата на целия държавен бюджет и са „изяли“ почти цялата му гъвкавост. От друга страна той обърна внимание, че текущите разходи, в които най-голям дял имат пенсиите, влияят на формирането на дефицити.
Той продължи с думите, че размерът на пенсиите е въпрос на обикновена математика и тя е свързана с броя на хората, които работят и съотношението към пенсионерите. В момента при съотношение – един работещ към един пенсионер, съотношението – пенсия към работна заплата трябва да е в рамките на около 40-45 процента.
Приблизително при такива рамки може да се говори за устойчивост на системата, но с увеличаването на пенсиите от 2023 г. се стига до 52% увеличение, което означава, че за устойчивост е необходимо близо двойно увеличение на населението на страната.
Ася Гонева от КНСБ го репликира с думите да не насочва мислите на политиците към идеята, че пенсионната система трябва да се превърне в данъчна и че това е дебат, който вече не е актуален, тъй като вече е направена реформа и днес предизвикателството е всички да запазят пенсионната система във вида, в който е – с нейното финансово измерение, а не с цел превръщането й във финансово социална система.
