Президентът не е прегърнал категорично идеята на „Възраждане“, но все пак личи плавният преход от „категорично такъв референдум не може да има“ към „трябва да се вземат предвид подписите на хората“
Президентът Румен Радев значително промени отношението си към идеята на „Възраждане“ за провеждането на референдум за запазване на българския лев. През есента на 2022 година той категорично заяви, че няма как да бъде проведен референдум за влизането ни в еврозоната, тъй като вече сме поели ангажимент за въвеждането на единната валута. След малко повече от половин година държавният глава вече не е така категоричен по този въпрос.
След парламентарните избори през октомври 2022 година Радев проведе консултации с парламентарно представените формации. При срещата му с членове на „Възраждане“ основната тема беше именно референдумът.
Президентът тогава риторично попита представителите на партията дали смятат, че референдум срещу еврото би бил е легитимен, при положение, че вече сме поели ангажимент за присъединяването ни към еврозоната. “Провеждането на референдум за уредени въпроси във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно”, поясни той. И добави, че за организацията на такъв тип допитване до народа има ограничения, поставени и от Конституцията. “Международните договори, особено когато се касае за Европейския съюз, са над националното законодателство”, категоричен бе Радев.
„Въпросът ще е за запазването на българския лев до достигането на 90% от средноевропейските доходи“, отговори Костадинов. Това, според прогнози, цитирани от него, щяло да се случи след около 20 години. „Така ние не поставяме под въпрос приемането на еврото, засега, а времето, когато това да се направи. В самия Договор от Маастрихт е записано, че еврото трябва да се приеме тогава, когато икономиките са горе-долу на едно ниво, защото еврото е отрова за слабите икономики“, отбеляза лидерът на „Възраждане“. „Нямаме задължение за влизане в еврозоната в точно определен момент. При слабите икономики еврото може да се превърне в отрова, вместо в лекарство“, счита той.
Държавният глава призова от „Възраждане“ по-скоро да следят как страната ни изпълнява Плана за приемане на еврото и Маастрихтските критерии, защото в момента те не се изпълняват. „Виждам това като основна задача и на парламента, и на правителството, и на политическите сили – да се работи по най-добрия начин за постигането на по-добри икономически параметри“, изтъкна той.
Миналата седмица Народното събрание отхвърли предложението „Възраждане“ за провеждане на референдум за това българският лев да остане единствената официална валута в страната до 2043 г. А лидерът на формацията Костадин Костадинов призова държавния глава да насрочи референдум въпреки това решение и да сезира Конституционния съд. Той се закани, че и „Възраждане“ ще се обърне към КС.
Днес (10 юли) Радев коментира пред журналисти, че не е добре политици да се правят, че няма подписи на половин милион българи. „България трябва да влезе в Еврозоната, когато е готова, а не когато ни се иска и не на всяка цена. Когато изпълним критериите за дефицит и инфлация. За мен не е добре политици в парламента и извън него да се правят, че подписите на половин милион българи не съществуват. Когато са изпълнени законните изисквания, тези подписи са събрани, то е редно да се проведе референдум“, каза той. И допълни, че решението на парламента издавало пренебрежение и страх. Обаче се обяви срещу заложения срок от 20 години за отлагане на членството ни в еврозоната.
Президентът не е прегърнал категорично идеята на „Възраждане“, но все пак личи плавният преход от „категорично такъв референдум не може да има, защото противоречи на ратифицирани международни договори“ към „трябва да се вземат предвид подписите на хората“. А от партията на Костадинов сякаш предусетили накъде духа вятъра, се обърнаха именно към държавния глава, въпреки че преди няма и година той ги отряза по този въпрос. Държавният глава обаче изтъкна, че няма как да насрочи дата за референдум, макар това да е в правомощията му, защото има решение на Народното събрание.
