Преди всичко, кратко разяснение защо рейтингът е в кавички. Причините са поне три и макар да са валидни за всички публични личности, при Румен Радев са особено ясно изразени.
Първо, рейтингите на публичните (политическите) личности, респективно подреждането им в класация, представляват типичен конструкт, т.е. изкуствена,
несъществуваща в реалността величина.
Никой нормален човек не сравнява и подрежда всички партийни лидери. Обикновено отношението е положително или отрицателно, и то към няколко избрани. Никой изследовател не се интересува (а и едва ли би могъл да установи) каква е разликата в отношението към двама, трима или петима видимо неодобрявани политици. А въобще да конструираш класация, в която девет десети от посочените имат неодобрение над 50%, е не само субективно, но и безсмислено. Все едно да кажеш „Най-мразя Бойко Борисов, ама по-мразя Кирил Петков“.
Второ, оценките на различните социологически агенции, които мерят рейтинги, се различават сериозно към дадени моменти и най-вече – спрямо определени личности. Това е проблем, който агенциите упорито игнорират. Няма как по чисто методически причини към 30 юни, например, едно изследване да установява одобрение за президента 29%, а друго – 39 процента. Явно тук има други, съдържателни причини в набирането на информация или – най-вероятно – в нейната интерпретация.
Трето, мнозина от социолозите, които се занимават с изучаване на общественото мнение, отдавна преминаха червената линия и започнаха да извършват
откровена партийна и идеологическа пропаганда.
Те правят публични констатации, които не се основават (и не биха могли да се основават) на социологическата информация и нейния коректен научен анализ. Една госпожа преди време заяви, че „президентът бил объркан, уплашен и дори ужасен“ от това, че вече не управлява чрез служебни правителства. Това социологически извод ли е или субективно заключение, неподкрепено с факти? Друг господин категорично заключи, че „служебните правителства са изяли рейтинга на президента“. По какъв начин е доказана връзката между спада в одобрението на президента и дейността на служебните правителства (при положение, че рейтингът на служебния премиер Гълъб Донев и на част от министрите бе съществено по-висок от този на партийните лидери)?
Тези три обстоятелства са най-ясно откроени именно в коментарите относно „рейтинга“ на Румен Радев. Вярно е, че общественото отношение към президента не е същото, както през 2016, 2020 и 2021 г., но причините и възможната динамика съвсем не са тези, на които наблягат дежурните говорители. Тук трябва да се отчетат няколко важни обстоятелства.
Първо, през първия си мандат президентът бе единственият реален опонент на управлението на ГЕРБ и
персонифициран антипод на Бойко Борисов.
Затова мнозина от противниците на този модел инстинктивно подкрепяха Радев, водейки се от принципа „врагът на моя враг е мой приятел“ (или поне съюзник). Това бе валидно преди всичко за хората, а не за партийните върхушки, които в огромната си част мразят президента и се боят от него, защото той е всичко, което те не са и не могат да бъдат.
Когато ГЕРБ и Борисов бяха свалени от власт, логично мнозина от подкрепящите „по принцип“ Радев се ангажираха с различните партийни субекти, борещи се (или претендиращи да се борят) за смяна на модела. Тези партийни субекти обаче преследваха свои интереси и скоро се оказа, че някои от тях правят неща, които са не по-малко неприемливи за президента, отколкото делата на ГЕРБ и Борисов. Той разчиташе на почтеност, честност и реална привързаност – не към него лично, а към политическите принципи, на които държи. Това бе
причината за разрива с повечето партии
от четворната коалиция и най-вече с ПП, които въобще нямаше да стигнат до властта, ако не бяха експлоатирали моралния и политическия капитал на Радев. Тази грозна измама Кирил Петков характеризира с израза „направихме ала-бала покрай президента“.
На второ място, одобрението към президента спадна поради дълбокото, конфликтно разделение в българското общество, което възникна след началото на войната в Украйна и настъпилия геополитически разлом. Било по идеологически причини, било в резултат на невижданата пропаганда на военното решение на конфликта, една немалка част от българите не се противопоставят открито на доминиращия войнствен „евроатлантически“ наратив. Впрочем, нашето общество се намира в такъв дълбок разкол, че в момента трудно може се формира устойчиво и реално мнозинство по който и да било въпрос. Споровете относно пилона на Рожен са само една илюстрация.
В същото време,
преценките за известен спад на рейтинга
на Радев влизат в открито противоречие с доминиращата (макар и рядко оповестявана от социолозите) нагласа по отношение на войната и начина на ангажиране на България с нея. Вярно е, че в парламента засега има мнозинство в полза на все по-силното въвличане на страната в конфликта, но в обществото между 60 и 70 на сто се противопоставят на увеличените доставки на оръжие за Украйна и на други възможни начини за по-силно ангажиране на България. Измерващите рейтингите обаче упорито отказват ясно, директно (и професионално коректно) да зададат на българите въпрос от рода на: „Подкрепяте ли позицията на президента Радев относно българската политика към конфликта в Украйна?“
Трето, може би най-същественото обстоятелство е, че Радев, за разлика от почти всички български политици, следва своите принципи, а
не се стреми да угажда на всички
и да се върти като ветропоказател според измененията в крайно неустойчивите обществени настроения, за да извлече някаква конюнктурна лична изгода. Какъв ще е крайният резултат, включително изразен в обществено одобрение, ще се определи от реалното развитие на събитията. Именно действителността ще покаже кой е бил прав от гледна точка на вярното формулиране и последователното отстояване на националните интереси.
В интерес на истината, за съжаление прикривана от медийния мейнстрийм, позицията на българския президент (трябва да се полагат усилия за мир, защото няма приемливо военно решение на украинския конфликт) съвсем не е нито прокремълска, нито изолирана. Такава позиция, естествено обоснована със съответните национални интереси, изразяват все повече политици и авторитетни експерти в САЩ и Европа, да не говорим за останалата част от света.
Затова рейтингите, както и пилците, се броят наесен.
