Какво блестящо начало на новия мандат на Ердоган – уреди си среща с Путин през август, гарантира продължаването на сделката с коридорите за износ на украинско зърно по Черно море, върна командирите от батальона „Азов“ в Украйна, предлага реално посредничество между Москва и Киев и пусна Швеция в НАТО. И поне привидно показа, че се съобразява със Съединените щати и Европейския съюз.
Зад силните геополитически решения, разбира се, стоят добре осъзнати интереси и турският президент ще спечели максимума за своите усилия.
Миналата седмица Гърция се оплака, че Ердоган води пазарлъци с ратификацията на членството на Швеция в НАТО, защото иска да модернизира своя флот от изтребители F-16 и очаква САЩ да одобрят сделката. Президентът Байдън обаче, след няколко разговора с турския си колега отрече да има подобна сделка.
После обаче гръмна вестта, че Ердоган и гръцкия премиер Мицотакис ще се срещнат във Вилнюс по време на срещата на върха и ще сложат началото на „нова ера“ в отношенията си. Докато течеше дипломацията за бойните самолети, Анкара беше във връзка и с правителството в Стохколм, което, за да отговори на изискванията ѝ, прие антитерористично законодотелство и
осъди член на Кюрдската работническа партия (ПКК).
Не за друго, защото изнудвал бизнесмен да финансира екстремистките им дейности.
След като Коранът беше изгорен два пъти в центъра на шведската столица, а чучело на Ердоган, пламна само веднъж (засега), местните власти обмислят да променят закона за свободата на изразяване и да разрешат на полицията да забранява подобни изяви.
Новината, че Анкара дава зелена светлина на Швеция е възможно най-доброто начало на срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Турция свали ветото в понеделник вечерта (10 юли), часове преди откриването на събитието, но след
лична среща между Ердоган и шведския премиер Улф Кристершон,
уговорена с посредничеството на Столтенберг. Генералният секретар на Алианса отказа да се ангажира със срок, в който турският парламент ще ратифицира членството на Швеция, но каза, че това ще се случи възможно най-скоро.
„Турция и Швеция се споразумяха да продължат сътрудничество в борбата с тероризма и след приемането на страната в НАТО, като за целта създават специална двустранна работна група по въпросите на сигурността“, обясни Столтенберг и допълни, че за пръв път в историята на НАТО ще бъде създаден поста
Специален координатор по въпросите на борбата с тероризма.
Стана ясно и нещо друго много интересно – Швеция ще продава оръжие на Анкара.
Пробивът е силен удар срещу Русия, защото обедини Севера. Финландия вече е в НАТО, а Швеция уверено върви в същата посока. Двете страни от десетилетия са военно неутрални и споделят обща граница с Русия от 1300 километра. Това е голяма победа за Алианса и затова беше толкова важно Ердоган да каже „да“.
Другия силен мотив е, че следващата година в САЩ ще има президентски избори, чиито резултати не подлежат на никакви прогнози. Бившият президент Доналд Тръмп води активна кампания и – според социологическите проучвания –
вече е победител във вътрешнопартийния вот на републиканците.
Ако Тръмп се върне в Белия дом, светът със сигурност ще е различен. Логично е Столтенберг да приеме двете богати и високотехнологични северни страни, от които НАТО ще има единствено ползи.
От друга страна, като много опитен политик Ердоган видя накъде духа вятъра. И, колкото и да е очевидно (уж) приятелството му с Путин, той едва ли ще вкара Турция в изолация. С други думи – Ердоган също печели от тази ситуация.
По подобие на
мигрантската сделка с ЕС за 6 милиарда евро от 2016 г. ,
в понеделник турският президент обвърза пътя на Швеция към НАТО с присъединяването на Турция към ЕС.
Ердоган много добре знае, че това е невъзможно да стане скоро, защото от 2005 г. до днес Анкара е успяла да отвори 15 от 35-те предприсъединителни глави, но е затворила успешно само една – „Наука и изследвания“.
Ердоган обаче знае колко струва и умее да вдига цената си. Изненадващо той напусна срещата с Кристершон в понеделник вечерта, за да се срещне с председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел. Само час по-късно европейският лидер обяви, че
процесът за присъединяването на Турция може да бъде рестартиран,
но… Европейската комисия доста недвусмислено отрече да има подобна опция към момента.
На срещата във Вилнюс НАТО ще обяви новите си отбранителни планове и ще обсъди кандидатурата на Украйна за членство в Алианса. Как ще свърши форумът не е много ясно, но западните лидери отсега потриват доволно ръце, защото и с невъоръжено око се вижда, че
Путин няма други сигурни съюзници освен Иран, Северна Корея и Беларус.
Китай е мощен геополитически играч и като такъв не влиза в нито една от известните схеми.
Със сигурност обитателите на Кремъл също следят внимателно какво се случва във Вилнюс. И най-вероятно вече си дават сметка, че добрата дипломация винаги е печелила повече победи и от съвършените оръжия.
