Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов похвали българските производители на слънчоглед в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ-СДС Румен Христов. Той се интересуваше как вносът от 151 000 тона зърно е повлиял на вътрешния ни пазар.
Министърът подчерта, че през 2020 г. предприятията от отрасъла са реализирали оборот на стойност 747 млн. евро. А през следващите две години, по данни на Министерство на икономиката и индустрията, секторът е нараснал и реализираните приходи в компаниите от сектора са 1.3 млрд. евро.
По данни на Евростат през 2021 г. българската група стоки „Масла и мазнини“ са били по-скъпи с 31% спрямо средното ценово равнище в Европа. Тази тенденция се запазва и през 2022 г., като средната цена на тази продуктува група е с 34% по-скъпа от средните цени за Европа.
Министърът не отрече, че има драстичен ръст на вноса на слънчогледово масло, като основно внасяме от Украйна, Молдова и Румъния, но независимо от това България отчита положително салдо от износа на слънчоглед и продуктите от него в размер на 1.584 млрд. евро.
В резултат на изнесените данни Богданов направи извода, че българските производители са основно експортно ориентирани.
Вносът на слънчогледово семе е намалял за сметка на увеличението на готово слънчогледово масло и кюспе от семена от слънчоглед, обясни министърът на икономиката.
През 2020 г. по изчисления на министерството износът на белен, небелен шарен слънчоглед бележи ръст на годишна база с 21% и изнесените количества са 391 000 тона, при слънчогледовото масло има ръст от 113% и са изнесени 685 000 тона, при износа на шафранка ръстът е със 100% и са били изнесени 704 тона, при кюспето от семена от слънчоглед ръстът е от 103%, а експортираните количества възлизат на 907 000 тона. Сред водещите страни, към които е насочен българският износ, са Германия, Испания, Гърция, Китай, отчете Богданов.
През 2022 г. вносът в България на белен, небелен шарен слънчоглед намалява с 12.8% или количествено той е около около 33 000 тона. През същата година обаче при слънчогледовото масло се отчита значителен ръст на вноса – основно на нерафинирано олио. В конкретния случай става въпрос за увеличение от 3516 процента или 218 000 тона.
На годишна база обаче намалява вносът на шафранка – 54.4%, и през 2022 г. количеството достига 11 000 тона, вносът на кюспе от семена от слънчоглед расте с 544 % и е 155 000 тона.
В същото време Богданов съобщи, че за периода от 2013-2020 г. броят на предприятията в производството на растителни и животински масла и мазнини е намалял в България – от 76 броя в началото на периода до 57 броя в края. Делът им в общия дял на предприятията в преработващата промишленост е 0.19 процента.
Той изтъкна, че в последните години секторът се окрупнява, като работниците в тях се увеличават с 0.5% на годишна база.
