Растящото търсене на метали, използвани в батериите за електрически превозни средства, предизвика международна надпревара за минни дейности в океанското дъно. И, засега, правила няма. В края на миналата седмица Международният орган за морското дъно (ISA) пропусна важен краен срок за създаването на регулаторна рамка – насроченото от ООН окончателно приемане на нормативи за изкопните дейности в дълбоки международни води, което приключи без споразумение. А това означава, че компаниите могат да подават лицензи преди утвърждаването на окончателните норми.
Представители на базираната в Кингстън агенция (междуправителствен орган от 167 страни членки и Европейския съюз, създаден съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982-а и нейното Споразумение за прилагане от 1994-а) се бяха събрали в Ямайка на двуседмична конференция (от 10 до 21 юли) в рамките на II-та част от 28-та си сесия, за да дебатират бъдещите си действия. Канада, Франция, Германия и други държави поискаха спиране на дълбоководните проучвания заради неясните и неизследвани последици от тях върху околната среда. Други обаче, като Китай, Норвегия, Индия и Русия, настояваха да се създаде рамка с мотив, че работата на морското дъно е далеч по-щадяща отколкото минните дейности на земята.
Междувременно, дружествата за добив на минерали от океанските недра нямат търпение да започнат работа. „Подготвяме документите си“, заявил за „Ню Йорк таймс“ Джерард Барън – главен изпълнителен директор на канадската „Метълс къмпани“, която има споразумение с тихоокеанския остров Науру да спонсорира дълбоководните му изследвания.
Това притиска регулаторите да се задействат. Конвенцията на ООН дефинира водите отвъд 12 морски мили от териториалното крайбрежие за обществена собственост, което означава, че печалбите от откритите минерали трябва да се споделят в известна степен. ISA отговаря за определянето на структурата на подялба на печалбата и за данъчното облагане на минните дейности, както и за правните и екологически указания. Агенцията може също да забрани всички мащабни търговски сондажи, въпреки че не е ясно дали има правно основание за подобна пауза.
Проучванията на морското дъно могат да увредят екосистемите, които учените все още не познават добре, твърди Джесика Бетъл – експерт по океанология в Световния фонд за дивата природа (WWF).
В изследване, публикувано в средата на седмицата в списание „Природа“, например, се посочва, че търсенето на минерали на морското дъно може да засегне обичайните миграционни навици на рибата тон, защото климатичните промени я насочва към нови води. Бетъл е начело на борбата за убеждаване на бизнеса да не финансира търсенето на минерали в морските недра или да включва такива фирми във веригите си за доставки. Повече от 30 компании, между които „Бе Ем Ве“, „Гугъл“, „Самсунг“ и „Фолксваген“ са подкрепили усилията й. Известни британски банки като „Лойдс“ и „Стандард чартърд“ отказват да работят с дружества, които правят дълбоководни проучвания. Фирмите от сектора на морската храна пък искат мораториум за тази дейност.
Някои експерти се съмняват в икономическите възможности на добива на минерали от морското дъно. Очакванията са електрическите превозни средства да имат 35% дял от продадените коли в глобален план до 2030-а спрямо 14% през 2022-а, според оценките на Международната агенция по енергетика. Този ръст ще увеличи потреблението на метали като кобалт, мед и никел, които се влагат в батериите. Критиците обаче посочват, че разходите и логистиката на добива в отдалечените океански райони и транспортирането на минералите обратно на сушата повдигат сериозни съмнания, че тази дейност ще е печеливша. Според Бетъл другите решения като алтернативни материали и програми за рециклиране на батериите могат да задоволят в достатъчна степен търсенето на жизнено важни метали.
Привържениците на минните дейности на морското дъно обаче не се предават и твърдят, че сегашния подземен добив е много по-разрушителен за околната среда отколкото океанския, който би могъл да помогне за отнемане на контрола на особено важните суровини от Китай и Русия. Някои дори го смятат за икономически спасителен пояс за малките островни нации, които понасят най-тежките последствия от промяната на климата.
„Не ми казвайте да игнорирам потенциала за популяризиране на зеления преход като не търся тези толкова необходими минерали за зелената революция, лежащи в моя океан“, заяви премиерът на Островите Кук – Марк Браун – на конференцията за климата на ООН през миналата година. Той определи опасенията за опасностите за околната среда на държави, които разрушават планетата „в продължение на десетилетия заради печалби“ като „покровителство“. През юни 2021-а Науру информира ISA, че иска да започне минни дейности – заявка, която трябва да се реши в рамките на две години.
Шефът на „Метълс къмпани“, който присъства на конференцията в Ямайка през тази седмица пък отбелязва, че дори някои от държавите, които призовават за мораториум, имат проучвателни лицензи, които им позволяват да правят сондажни експерименти на малки площи с изследователска цел. Той се надява представителите на събитието да решат не дали, а кога могат да започнат дълбоководните минни дейности.
