Бившият министър и депутат от БСП Младен Червеняков е освободен от посланическото място в Словения. Постът в Любляна ще заеме Красимир Божанов. Указът за назначаването на новия посланик в Словения вече беше публикувано в „Държавен вестник“.
Тенденциите в стокообмена между България и Словения през последните години се характеризират с ръст на стокообмена, износа и вноса, както и постепенно намаляване на отрицателното търговско салдо. През 2019 г. стокообменът ни премина половин милиард евро. Кризата, предизвикана от Ковид-19 се отрази негативно върху размера на стокообмена през 2020 г., но през последните две години – 2021 и 2022 г. ръстът на стокообмена е значителен.
През 2021 г. той надхвърля половин милиард евро (506.467 млн. евро), като ръстът е от 21% на годишна база.
През 2022 г., по данни на националната статистика, стокообменът със Словения нараства до 925.64 млн. евро, като износът ни расте със 144.1 процента, а вносът е по-висок с 37.6 на сто. Търговското салдото пък е положително за България. Най-голям дял в износа заема електроенергията, следвана от биодиезел, части за машини и апарати, медикаменти, играчки, необработено олово, двигатели. Водещи стоки във вноса от Словения: медикаменти, пътнически и други автомобилни превозни средства, пневматични гуми от каучук, хартии и картони, електрически бойлери и бързовари, нефтени масла и масла от битуминозни минерали и други. Търговският режим на Словения спрямо България и условията на достъп за български стоки на словенския пазар се определят в рамките на членството в Европейския съюз.
Общо словенските инвестиции в България към края на 2021 възлизат на 279.4 млн. евро. Основната част от тези преки вложения у нас са реализирани в областта на търговията. Към момента има регистрирани около 30 словенски фирми, които са инвестирали в страната. Общият размер на преките чуждестранни инвестиции от България към Словения е 16.4 млн. евро, предимно в строителството и недвижимите имоти.
И двете страни са силни във високотехнологичните сектори, като: автомобилна промишленост, дигитализация, ИКТ, машиностроене, мехатроника, електроника, производство на иновативни компоненти и услуги, технологии за индустрията, металообработване, селско стопанство и други и именно тук са най-големите възможности за коопериране и съвместни производства. Съществува потенциал в съвместни научно-изследователски проекти в областта на фармацията, медицината, изкуствения интелект и други.
Въпреки, че търговско-икономическите отношения между България и Словения са динамични и се развиват успешно и безпроблемно, все още има какво да се направи в сферата на транспортната свързаност между дете страни. Липсата на директна авио- и железопътна връзка, значително затруднява не само туристическите пътувания, но и бизнеса. Търговският режим на Словения спрямо България и условията на достъп за български стоки на словенския пазар се определят в рамките на членството на страната в Европейския съюз.
