Доктор Стефан Саломон от Амстердамския университет заяви пред пред комисиите на Европейския парламент по петициите и по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, че Еврокомисията и Европарламентът могат да внесат иск в Съда на ЕС заради това, че досега няма решение на Съвета на ЕС за приемането на България и Румъния в Шенген. Ученият беше поканен като независим експерт на изслушването в ЕП в сряда (18 юли) за обсъжане на петиция за незабавно приемане на двете държави членки в Шенген.
Соломон обясни, че в случая може да бъде използван чл. 265 от договора за ЕС, където е записано, че при нарушение на европейското законодателство заради бездействие или при въздържане от приемане на решение посочените институции могат да се обърнат към Европейския съд. Той категорично отхвърли поставянето на нови и нови условия на двете страни и посочи, че от правна гледна точка
не съществува възможност за допълнителни изисквания
освен тези, които България и Румъния изпълняват от 12 години.
„България и Румъния изцяло прилагат правото на Шенген, ветото на Австрия и Нидерландия повдига въпроса дали изискванията за присъединяване към пространството без гранични проверки са твърди или разтегливи“, заяви Саломон.
Възможността за отнасянето на проблема към съда беше подчертана през март от румънския евродепутат Еуджек Томак, който заплаши да съди Европейския съвет, след като през декември 2022 г. приемането на България и Румъния отново беше отхвърлено – въпреки положителните оценки на Еврокомисията.
Срещу България гласуваха Австрия и Нидерландия,
а срещу Румъния само Австрия. Миналата седмица пък евродепутатите призоваха Съветът чрез резолюция да одобри присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство до края на 2023 година.
„Отказът Румъния и България да бъдат приети в Шенген води до нарушение на Хартата на основните права на ЕС във връзка с правото на човешко достойнство (член 1), свободата и сигурността (член 6), равенството пред закона (член 20), опазването на околната среда (член 37) и свободата на движение (член 45)“, е записано в документа.
Румънският евродепутат Джордже Фалка (ЕНП) прикани Комисията
да изчисли цената на загубите за София и Букурещ,
нанесени от оставянето на двете страни извън Шенген, от 2011 г. досега.
Заседанието на ЕП в сряда бе по повод петицията на Консервативния институт „България трябва да получи равностойно отношение за Шенген“. Опасенията на института са, че страната ни отново може да стане жертва на проблемите в нечия вътрешна политика. В Австрия тече процес на преосмисляне на това решение, но Нидерландия в момента отново е в политическа криза – точно заради големия брой мигранти. Друго притеснение е, че двойните стандарти в Общността и
различното отношение към различните държави членки
стават все по-очевидни.
„Все пак имаме надежда, че както в определени геополитически ситуации може да бъде упражняван натиск върху България и други държави за добруването на съюза, така смятаме, че елементарно чувство за самосъхранение ще е повод за по-ускорен процес на приемане на България и Румъния в Шенген“, заяви Ангел Бузалов от Консервативния институт пред БНР.
Евродепутатът Ангел Джамбазки (ВМРО/ЕКР) пък смята, че става дума освен за двойни стандарти и „грандиозно лицемерие“. По неговите думи се чуват
хубави, но празни приказки за солидарност и единство.
Според него обяснението за неприемането ни е икономическо и е свързано с действията на лобисти, които работят в Западна Европа и им се плаща, за да защитават интересите на местните превозвачи и пристанища.
Вярно е, че конкретно от България има какво да се желае по отношение на сигурността на границите. В понеделник
български хеликоптер е изхвърлил 100 килограма наркотици
на турска територия, а после се е върнал в родината. Той е бил засечен от турските власти, а нашите само са получили сигнал за това. Но, ако логиката е такава, защо Нидерландия още не е изхвърлена от Шенген, след като е всепризнат европейски център за контрабанда на кокаин?
В крайна сметка Комисията по петициите в ЕП реши да продължи следенето на този случай и да остави петициите отворени. Това обаче едва ли ще повлияе на позицията на Съвета на ЕС. Може би най-добрата стъпка ще е българските и румънските дипломати да престанат да ходят по мъките и наистина да отнесат въпроса до Съда на Европейския съюз в Люксембург.
