Все по-странни взеха да стават реформаторските напъни на едни определени индивиди в парламента. Особено на т. нар. „стари пушки“, които от известно време сякаш забравиха, че и тях социалистическа майка ги е раждала, че и те са ходили в държавни ясли, градини и училища, че родителите също са наливали основите на развития социализъм в Народната република и т.н.
От тази „сметка“ веднага вадим парламентарните новобранци от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Не за друго, а защото дори и да им е неприятно да го чуят, те са си точно това – новобранци, които не познават парламентарните хватки за имитиране на дейност, а порочните практики за осребряване на народния вот все още са им чужди.
Прост пример. Откакто ГЕРБ сдаде властта и в голямата политика нахлуха ентусиастите от протестите, три поредни парламента приключиха живота си скоропостижно – заради единия гол политически инат на „новобранците“. И заради коварното нежелание на „старите пушки“ да ги научат кое как се прави, защо се прави и какви точно
ще са последиците от правенето и неправенето.
Нали помните случилото се след парламентарните избори на 4 април 2021 година? Единственият компромис, който „старите пушки“ направиха бе „младежта“ да избере за шеф на 45-ото Народно събрание… парламентаристът от кариерата Ива Митева, депутат от „Има такъв народ“. Докато 98% от заместниците й – Цвета Караянчева (ГЕРБ-СДС), Кристиан Вигенин (БСП), Мукаддес Налбант (ДПС), Татяна Дончева („Изправи се! Мутри вън!“) и Атанас Атанасов („Демократична България“), се оказаха ветерани, калени и в кулоарните парламентарни битки от… 1995 г. насам.
Реални резултати от съществуването на този парламент – нула и половина. Освен постижението, достойно за Книгата „Гинес“ – най-кратко съществувалият законодателен орган в историята на Третата българска държава.
Това е оценката от формална гледна точка, разбира се. Защото онова, което тогава се случи и което остана невидимо за инак винаги будното обществено съзнание, взе да става все по-опасно и по-опасно.
Точно така – говорим за
превръщането на законодателния ни орган в конвент.
Тоест – в институция, която не само пише, приема и прилага законите, но контролира и санкционира всяко кривване от правия им път.
Същото се случи и със следващите два парламента, останали в историята като 46-о и 47-о Обикновено Народно събрание.
Под „интимно“ оказаното влияние на изпечената парламентарна номенклатура, „новобранците“ не успяха да приемат дори и половин закон, който да ни отвори пътя към Шенген, Еврозоната и безпроблемното финансиране на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Оттук нататък – както гласят едни телевизионни реклами – „Стига глупости!“
Отвори годишните доклади за състоянието на държавната администрация,
прочети проектозакона за Бюджет 2023
и… организирай въоръжено въстание. Или реанимирай гражданската си смелост, закрий Фейсбук профила си и влез в активната политика.
Писали сме по темата поне 40-50 пъти през последната петилетка, но пак ще си кажем „казванката“. Щото… нали синдикатите искат увеличение на заплатите в бюджетния сектор?
Според Доклада за състоянието на държавната администрация през 2015 г. (оттук нататък във всички следващи доклади тази информация е засекретена), антикорупционната теория и практика на администрацията е под всякаква критика. Тоест – поне досега половината от чиновниците трябваше да бъдат уволнени, а служебните им задължения – поверени на ИТ-технологиите.
Та, в този последен пълноценен анализ пише, че като бойци на първа антикорупуционна линия
получават заплати общо 13 676 души,
разпределени в 1334 централни и регионални административни структури.
Те са издали общо 588 718 акта и 500 484 наказателни постановления за установени административни нарушения. Размерът на наложените глоби, имуществени санкции и квитанции и фишове обаче е 139.994 млн. лв., от които те са събрали едва… 49.7 млн лева.
Ето какво пише – за същата отчетна година – в „огледалния“ доклад за дейността на прокуратирата, която все още е „Враг № 1 на демокрацията в България“:
„По сигнали на контролни органи, в прокуратурата са наблюдавани общо 2202 преписки, като образуваните по тях досъдебни производства съставляват 1.2% от всички образувани досъдебни производства.
Броят на образуваните дела по сигнали на ДНСК, АДФИ, Сметната палата и Агенцията за следприватизационен контрол е малък…“
И за финал на количествените сравнения, които най-после трябва да доведат до качествени изменения –
в държавното обвинение рядко са работили повече от 2000 магистрати,
докато в държавните структури с административно-наказателни правомощия, „кадровото обезпечаване“ през годините е надхвърляло… дори 25 000 души. За МВР да не говорим – там винаги са около 50 000 човека, но са вършили работа като за 18 000 – 20 000 щатни бройки.
Както и да е – подробности от пейзажа на българската политическа действителност, известна като „Мъртвите балкански полета и паланки“.
Проблемът е, че днес всички искат да реформират прокуратурата, смятайки че по този начин ще оправят и света около нас.
Нищо подобно. Проблемът с всевластието на държавното обвинение и недосегаемостта на главния прокурор не е конституционен проблем и спокойно може да бъде решен в рамките на Обикновено Народно събрание и два-три ремонта на Закона за съдебната власт.
Истерията в случая е в съвсем друга посока. Бъдещите конституционни промени – така, както ги виждат корифеите от „Демократична България“, ДПС и ГЕРБ – преследват само едно:
връщане на държавното обвинение в обятията на политическата класа
– както си беше по времето на социализма. А след това… тотално подчиняване и на съда.
Рецептата е позната за редовните читатели на „БАНКЕРЪ“, защото с нея се занимаваме от 2001 година. И, чудно защо ли, винаги сме били прави. Припомняме без да обръщаме гърдите си на пионерско барабанче.
Ако днешните управляващи искат да правят съдебна реформа, те трябва да забравят дори себе с и да постъпят като нормални хора.
Първо –
изработват съвременна наказателно-правна доктрина,
т.е. формулират и форматират наказателната политика на държавата през следващите 20 години.
Второ – пишат и приемат нов материален закон, т.е. нов Наказателен кодекс.
Трето – разработват, пишат и приемат нови процедури, по които компетентните ведомства ще прилагат материалния закон.
Четвърто – пишат нов устройствен закон, чрез който преформатират звената на съдебната система с оглед бъдещето им европейско житие и битие. Като под звена се разбират не само съдилищата, прокуратурата, следствието, полицейското и митническото дознание, а вещите лица, съдебните заседатели и т.н. участници в досъдебните и съдебни производства. Включително и адвокатите, защото точно „техни хора“ от край време
генерират корупционните практики и в съдебната система.
Да е виждал или чувал някой за магистрат, който да се среща в извънработно време с подопечните си обвиняеми или подсъдими? Няма такова нещо – всичко „това“ минава през ръцете, канторите и банковите сметки на „едни“ адвокати.
Поне една трета от които… с дипломи от болшевишката Академия на МВР и калени като служители на „Държавна сигурност“, като хванати в крачка слуги на Темида и т.н.
Модерно е да ни губят времето с локуми от сорта, че като променят Конституцията до края на годината и
подчинят прокуратурата на политическата класа
– в лицето на парламента и правителството – Европейска България ще цъфне и ще върже.
Въпросът е защо ние не разбираме, че това са локуми, след като от 2001 г. насам „гадният“ Брюксел е потрошил за съдебни реформи и установяване на върховенство на закона в България не по-малко от 700 милиона евро? А ние днес имаме 370 закона и над 12 000 подзаконови нормативни акта, две трети от които нямат нищо общо както с пазарната икономика, така и с развитото гражданство общество.
Така че войната продължава, но само ако „новобранците“ бият камшика на „старите пушки“. Инак – ще продължаваме да се чудим що и на източния фронт никога нищо не е ново…
