Около 40% от българското злато е у нас, а другите 60% са на депозит в трезор на първокласна централна банка в Европа. Новото ръководство на БНБ също няма никакво намерение да променя това съотношение, въпреки че един политик с много екзотични имена (т.е. прякори) прекракна от вопли по темата.
Така от БНБ отговориха и на „тревожното” изследване на независимата американска компания за управление на инвестиции Invesco на централни банки и държавни фондове, публикувано на 10 юли. В него се предупреждава, че “значителен дял” от централните банки са обезпокоени от създадения прецедент по прихващане на руски активи заради войната в Украйна. Както „БАНКЕРЪ” вече писа, почти 60% от участвалите в това проучване посочват, че случилото се е направило златото по-атрактивно, 68% вече държат резервите си у дома (срещу 50% през 2020 г.) и се очаква този дял да нарасне до 74% през идната петилетка.
Дълги години след 1983-а, когато
тогавашният подуправител на БНБ Мартин Заимов раздвижи златния резерв,
съотношението беше 50 на 50. През годините обаче златният депозит е реализирал доходност, която е начислена към запасите ни, „настанени” в чужбина. Затова моментното съотношение е 60 към 40 в полза на “изнесеното”.
Отделно от това, Българската народна банка е придобила 11 113 тройунции злато през първата половина на 2020 година. Те са доставени на 6 февруари с. г. по сметката на БНБ в централната банка на Англия, където от години отлежава част от златния си резерв. Една тройунция е равна на 31.1 грама злато, което значи, че в резултат от операцията
резервът е увеличен с около 345 килограма.
От данни от Световния съвет по златото става ясно, че българският златен резерв възлиза на около 40.8 тона (1.3 милиона тройунции). Вижда се също, че тогавашното февруарско покачване на златния резерв на България е най-голямото за последните 30 години.
В годините на високи лихви след глобалната финансова криза, БНБ докарваше добър лихвен доход от управлението на международните резерви (част тях е и златото) и дори внасяше ежегодно в държавния бюджет стотици милиони левове.
Заради отрицателните лихви на международните пазари през последните години обаче стратегията на централната банка се промени и тя тръгна да минимизира загубите. Затова се стигна до абсурдната (на пръв поглед) ситуация, в която
БНБ реализира доход от… пасивите си, вместо от активите.
За да се контролира по-добре риска при управлението на милиардите, БНБ продължава да разделя активите в два инвестиционни портфейла, управлявани от различни екипи на банката. Около 3% от международните валутни резерви на България обаче се управляват от външни мениджъри, т.е. от международни финансови институции.
Към края на първото полугодие на 2020 г., приблизително 69% от валутните резерви са инвестирани в активи с най-високо кредитно качество, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА, посочва още БНБ.Така Централната ни банка е изпреварила с години напред много от страните в Европейския съюз по „златна предвидливост”. Първо – защото отдавна държи значима част от резерва си в собствения трезор. И второ – защото много централни банки
така се ориентираха да купуват злато през 2022 г.,
че счупиха всички рекорди през последния половин век. Докато БНБ – тихо и скромно – направи това още… преди 3 години.
Сега обаче притеснени страни взеха да бият тревога да си приберат златото. Расте броят на държавите, които връщат у дома златните си резерви като защита срещу някакъв вид санкции, подобни на рестрикциите, наложени на Русия заради инвазията в Украйна.
Миналогодишните сътресения на финансовите пазари донесоха маса загуби на мениджърите на държавни фондове, които “фундаментално” започнаха да периосмислят стратегиите си в “хармония” с прогнозите, че
по-високата инфлация и геополитическото напрежение ще се задържат.
Пожелала анонимност централна банка е споделила, че е държала злато в Лондон, но сега го е върнала в собствената си държава като възможно най-сигурен актив и за да е в безопасност.
Род Рингроу, който оглавява звеното за официалните институции в Invesco и е ръководител на обзора, посочва, че това е всеобщо мнение. И че поне през последната година “заклинанието” гласи “Ако златото е мое, аз си го искам в собствената си държава!”
В последните години на отрицателни лихви именно златото спасява доходността от управлението на международните валутни резерви на България. Към 30 юни 2020 г., т.е. броени дни преди влизането ни в чакалнята за еврозоната (10 юли), те достигат
рекордно висока стойност – 28 млрд. евро (около 55 млрд. лева).
Именно международните валутни резерви крепят стабилността на валутния борд, който през последните години държи силно покритие на лева – около 160 процента.
Според български финансисти и банкери, изследването на Invesco не е най-меродавното и по тази причина е далеч от най-престижните. То се правело по елементарен метод и без необходимата дълбочина – изпратени въпроси, получени отговори и… толкоз.
Държавите, които ней-настойчиво искат да си върнат златните резерви са такива, които малко или много са „на нож” със Запада и се страхуват, че войната в Украйна да не им докара същите руски санкции – блокиране на сметки, прихващания на злато и т.н. Това засега не са наши страхове, така че репатрирането на златния резерв в милата ни татковина се отлага.
Къде сме ние?
Според статистиката на Световния съвет по златото, България е на 53-та позиция сред 132 държави и организации по света по обем на златния си резерв (в тонове).
Най-много злато в света – в пъти повече от всяка друга страна, притежават САЩ – 8133 тона.
На второ място е Германия с 3362 тона.
С големи количества в ЕС разполагат още Франция – 2436 тона, и Италия – 2451 тона.
Русия заема (не)почетното пето място – с 2301 тона, но все пак далеч преди Китай. Златните резерви на Поднебесната империя са едва 1948 тона и с пълна сила доказват “приказката”, че размерът наистина няма значение.
В региона на Балканите Румъния, Гърция и Турция имат значително по-голям златен резерв в сравнение с България, съответно – 103, 113 и 561 тона. Оказва се обаче, че България има повече злато от Обединените арабски емирства, които разполагат с едни нищо и никакви си 40.2 тона.
