Парламентът започва работа с избор на подуправители на Българската народна банка, сочи програмата публикувана на интернет страницата на Народното събрание. За позицията ръководител на управление „Банково“ кандидат е Петър Чобанов от ДПС, а за ръководител на управление „Емисионно“ – Андрей Гюров от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Те са номинирани, както е по закон, от ръководителя на БНБ. Самият Димитър Радев преди броени дни получи подкрепа за нов мандат начело на централната банка.
Очаква се да бъде избран и председател на Сметната палата. Борбата ще е между Димитър Главчев, издигнат от ГЕРБ-СДС и Нина Спасова – от „Възраждане“,
Държавният бюджет за 2023г. на второ четене също е включен в програмата на парламента за тази седмица.
Заложеният дефицит е до три на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания, посочва вносителят. Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8 на сто и достигане на размер от 184,5 млрд. лева. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки. Минималната работна заплата се запазва на 780 лева.
Депутатите предлагат ръст от 10 до 30 на сто на възнагражденията на работещите в някои бюджетни сфери.
Депутатите ще обсъдят и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за тази година.
В приходната част на бюджета касата за 2023 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г. Общо разходите и трансферите за 2023 г. са разчетени в размер 7027,2 млн. лв. Тази сума е с 910,9 млн. лв. повече от сумата за 2022 г. Бюджетът на НЗОК за 2023 г. е с балансирано бюджетно салдо, а размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за тази година е осем на сто.
Проектопрограмата за седмицата включва и второто гласуване на промени в Закона за чужденците в Република България. Предлага се допълване на Закона за българските лични документи; към съществуващите ограничителни мерки се добавя възможността за налагане на принудителна административна мярка – да не се разреши напускането на страната на уязвими пълнолетни лица от съображения за защита, за които съществува конкретен явен риск да бъдат изведени и да напуснат територията на страната и да са жертва на трафик на хора
