Брутният външен дълг в края на май възлиза на 44.89 млрд. евро (49.7% от БВП*), което е с 3.64 млрд. евро повече в сравнение със същия месец година по-рано. (Тогава дългът ни бе с дял от 48.8% от БВП). Тези данни съобщиха от Българска народна банка.
Краткосрочните ни задължения са 8.34 млрд. евро (18.6% от брутния дълг, 9.2% от БВП) и се увеличават с 511.7 млн. евро спрямо май 2022 година. Дългосрочните задължения възлизат на 36.56 млрд. евро (81.4% от брутния дълг, 40.5% от БВП), като се повишават с 3.12 млрд. евро на годишна база.
Към края на май общо 27.31 млрд. евро (60.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 80.2 на сто от брутните външни задължения
при 78.7 на сто година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на май е 9.50 млрд. евро (10.5% от БВП). На годишна база той нараства с 2.26 млрд. евро.
Външните задължения на Централната банка са в размер на 2.07 млрд. евро (2.3% от БВП). Те се увеличават също – с 63.9 млн. евро, спрямо края на май 2022 година.
В сектор „Други парични финансови институции“ са външните дългове са 6.65 млрд. евро (7.4% от БВП). И те се увеличават – с 1.38 млрд. евро на годишна база.
Външните задължения на другите сектори са 11.96 млрд. евро (13.2% от БВП). Числата показват, че те намаляват – с 927.2 млн. евро спрямо година по-рано.
Вътрешнофирменото кредитиране
е в размер на 14.72 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на май, което е с 860.3 млн. евро повече спрямо края на май миналата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.8% към края на май, при 33.6% година по-рано.
*При БВП в размер на 90.36 млрд. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 84.60 млрд. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 8 март 2023 г.).
