Европейската централна банка ще спре да плаща на кредитните институции за парите, които трябва да държат в нея като минимални резерви – изненадващо решение, което ще лиши кредиторите от лихвени приходи за милиарди евро. Неотдавна европейските банки бяха принудени да преведат около 165 млрд. евро в ЕЦБ под формата на минимални резерви, по данни от банковия уебсайт до края на 20 юни. Европейските централни банкери олихвяваха тази сума с 3.25% годишно, което означава годишен доход от около 5.4 млрд. евро. Това плащане бе обвързано с размера на депозитната лихва, която на 21 юни беше повишена до 3.5 процента. Тази стойност нарасна с нови 25 базови пункта на 27 юли след съвещанието на Управителния съвет на ЕЦБ, а решението на институцията да „занули“ въпросната лихва влиза в сила на 20 септември.
Акциите на европейските банки спряха възхода си и тръгнаха надолу след решението, като най-тежък удар понесоха книжата на „Дойче банк“, които загубиха 4.7% от пазарната си оценка. Ден по-рано германският кредитор обяви блестяща перспектива за лихвените приходи когато представи финансовите си резултати за второто тримесечие.
Банките от еврозоната се облагодетелстват от повишенията на лихвите през последната година, защото могат да начисляват по-високи ставки по заемите и да държат близо до нулата лихвените проценти по депозитите. Ефектът обаче започва да се губи заради активизираната конкуренция за привличане на спестявания и средства за финансиране, докато търсенето на заеми постепенно замира.
„Решението за нулева лихва по минималните резерви е неочаквано“, заяви главният икономист на „Дойче банк“ за Европа – Марк Вал, в реакция на мярката. Той смята, че тя е още едно леко затягане на паричната дисциплина.
ЕЦБ вече беше намалила сумата, която плаща за задължителните банкови резерви по сметките им в нея. Последният акт „ще съхрани ефективността на паричната политика като поддържа сегашната степен на контрол върху нея и гарантира цялостното прехвърляне на въздействието от лихвените решения на паричните пазари“, обясняват европейските централни банкери на банковия уебсайт. И допълват, че „същевременно тази мярка ще подобри коефициента на полезно действие на монетарната политика като редуцира общия размер на лихвената сума, която трябва да се плаща за резервите“.
