Министърът на културата Кръстю Кръстев проведе работна среща с кмета на Община Созопол Тихомир Янакиев. Основна тема в разговора бе проектът за създаване на „Център на изкуствата на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край града, по който активно работеха няколко предшественика на Кръстев – министър Велислав Минеков и министър Боил Банов.
Центърът на изкуствата на о. „Св. св. Кирик и Юлита“ ще предлага съвременна визия за бъдещето на изкуствата и културното наследство, като ще бъде едновременно място за срещи и лаборатория за развитие, за създаване, за представяне, за творчество, за споделяне на опит, за участие и за обучение. Центърът ще използва големия потенциал на острова за развитие на модерен културен туризъм, съчетаващ в себе си богатото археологическо наследство с модерното представяне чрез използването интерактивни технологии, както и колекции и произведения на различните изкуства. Имайки предвид ключовото място на острова в Черно море, обектът има възможност да се превърне в притегателен център за посетители от цял свят, пишат на сайта на Министерството на културата.
По-късно министър Кръстев посети Центъра за подводна археология в Созопол, който е към министерството, и се запозна с дейността и проблемите му. Основна тема на разговорите бе проектът за бъдещия музеен център и център за култура и изкуство на остров „Св. св. Кирик и Юлита“, където е предвидено Центъра за подводна археология да има административни помещения лаборатории, фонд и музейна експозиция.
Министър Кръстев потвърди ангажимента на Министерството на културата да продължи подкрепата за развитието на изследователската инфраструктура на Центъра за подводна археология с инвестиции в техническата база.
Заедно с директора му Найден Прахов министър Кръстев обсъди предложението на кмета Димитър Николов за сътрудничество с Община Бургас, предоставяне на сграден фонд и цялостна подкрепа за създаване Център за консервация и реставрация на находки от морска среда и лаборатории за интердисциплинарни морски археологически изследвания в общината.
Найден Прахов запозна министъра с откриването на филиал на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в Бургас със специалност „Музеология“ и с курс по подводна археология. Кръстю Кръстев изрази готовност за подкрепа на този академичен проект и медиаторска роля при създаване на сътрудничество между Центъра за подводна археология, академичните организации и Община Бургас.
Найден Прахов представи пред министъра резултатите от морското проучване на Центъра за подводна археология в акваторията на остров „Св. св. Кирик и Юлита“, проведено с финансиране от Министерството на културата, във връзка с проекта за създаването на музеен център и център за култура и изкуство на острова. Министърът и директорът на Центъра за подводна археология обсъдиха и възможността за създаване на регионален център на ЮНЕСКО за Черноморския регион в България.
Междувременно екипът от Центъра за подводна археология приключи втория си проучвателен сезон на корабокрушението “Урдовиза”, който провежда съвместно с американския Институт за корабна археология към Университет Тексас А & M.
В залива южно от нос Урдовиза са известни останки от няколко дървени ветроходи от Османската епоха от 1396 г. до 1878 година. Преди повече от 20 години – в периода 2000 – 2003 г., Центърът за подводна археология и Институтът за корабна археология в САЩ проучват съвместно един от тези археологически обекти – „Китен 1“. В процеса на работа е обърнато внимание и на втори потънал кораб в непосредствена близост до първия, чийто корпус изглежда почти напълно запазен, с палуба, която е все още на мястото си.
В периода 2015 – 2017 г., международният Черноморски археологически проект (Black Sea MAP) открива и документира 38 плавателни съда, датиращи от османския период и вероятно представляващи местни черноморски плавателни съдове. Във връзка с откритието още тогава е взето решение да се проучи археологически второто корабокрушение от нос Урдовиза, тъй като в комбинация с другите изследвани обекти, то дава възможност да се освети в дълбочина черноморското корабостроене от периода XVIII – XIX в., като крайна фаза на развитие на източносредиземноморската корабостроителна традиция от ранновизантийската епоха до морската глобализация от края на XIX – началото на XX век.
Османските архиви не съдържат сведения за техническите и културните аспекти на корабостроенето по днешното българско черноморско крайбрежие. Такава възможност дава само корабната археология.
