Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177.7 млн. лева (0.1 % от прогнозния БВП). То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167.4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10.2 млн. лева. Това показват изчисленията на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, обявиха от Министерството на финансите.
Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите. От една страна, то се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО. От друга, повишението идва и от постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка с еднократен за годината ефект по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни са в размер на 31.40 млрд. лева.
Постъпленията нарастват с 3.16 млрд. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3.37 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24.58 млрд. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.34 млрд. лв. спрямо отчетените за същия период година по-рано, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4.95 млрд. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10.45 млрд. лв. (спад с 95.4 млн. лв., 0,9% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.72 млрд. лв. (в т. ч. 676.6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 806.5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7.46 млрд. лв., което представлява ръст от 995.5 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са за 5.62 млрд. лв. (ръст от 1.03 млрд. лв., 22.4% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
През юни постъпиха приходи (в размер на 384.5 млн. лв.) от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност.
Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия.
Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407.0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.20 млрд. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни възлизат на 31.23 млрд. лв.
За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27.07 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4.15 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2.08 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1.04 млрд. лв.), капиталовите разходи (673.4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 30.03 млрд. лв. (ръст от 4.16 млрд. лв., 16.1% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 27.82 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2.17 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33.5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349.7 млн. лв. (спад с 39 млн. лв. спрямо същия период на 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 847.6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния резерв към края на юни е 12.9 млрд. лв., в т.ч. 12.5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
