С преместването си в сградата на бившия Партиен дом депутатите ограничават достъпа на медиите до тях
Наесен депутатите сменят класическата сграда на Народното събрание с бившия Партиен дом. Това стана ясно днес, след като председателят на парламента Росен Желязков разходи медиите из коридорите на БКП-храма, чиято тържествена зала „Георги Кирков“ бе ремонтирана за около 43 млн. лв., извадени от джоба на българския данъкоплатец.
С тази промяна, колкото и да ни я представят като изгодна, народните представители вдигат една доста сериозна барикада между себе си и гражданското общество. Хватката е позната – много удобно, в новия законодателен храм журналистите ще бъдат държани надалеч от нормотворците, защото достъпът до пленарната зала в бившия Партиен дом – е меко казано – тежко ограничен.
Търсен ефект или не, огромният лабиринт от коридори, стълби и безброй стаи и кабинети ще затруднят работата на медиите, въпреки уверенията на Росен Желязков, че това няма да се случи. Той обясни, че е имало дебати по въпроса и се е стигнало до… странно соломоновско (уж) решение: представителите на медиите ще имат достъп до депутатите на цели две места – във фоайето на централния вход (откъдето влизат депутатите сутрин, ако не решат да предпочетат някой от другите два-три входа), и пред пленарната зала на втори етаж.
Ето това е „мазето“, в която бяха забутани парламентарните репортери, акредитирани да отразяват работата на 44-ото Народно събрание. То пък едно отразяване, мърморят под нос бивши депутати. То пък една работа, опитват се да не бъдат злобни колегите…
Достатъчно!
Само че, в досегашната сграда на площад „Народно събрание“ 2 подобни ограничения липсваха. Репортерите имаха точки на достъп във всеки един момент до народните представители и можеха да разговарят с тях по важни за обществото теми дори и зад гърбовете на зорко бдящите им пиари.
Само да припомним, че бившият Партиен дом бе превърнат в законодателен храм от ГЕРБ по време на 44-ото Народно събрание (март 2017 г. – април 2021 година). Представителите на медиите бяха сврени в едно помещение в мазето и трябваше да се задоволят само с един монитор, който ту излъчваше картина, ту звук. Тогава председател на парламента беше Цвета Караянчева (ГЕРБ), която с типичното си (уж) чувство за хумор заяви, че на медиите им било достатъчно да правят мониторинг на пленарните заседания.
За да не си помислят някои „журналя“, че скатаването им в парламентарната изба е нещо, което всеки може да пренебрегне, на „съответните“ ключови точки бяха инсталирани служители на НСО, които безпардонно предотвратяваха всеки опит за нарушаване на медийния периметър. За сметка на това обаче „достъпът“ до протестите срещу Борисов, Пеевски и Гешев беше напълно свободен, доколкото решетките по прозорците не пречеха да се гледа, снима и записва.
Пленарната зала беше няколко етажа над медиите, а единствената опция за среща на журналист с депутат бе… т. нар трибунка, предназначена за бързи пресконференции.
Представители на парламентарните групи многократно уверяваха, че онази дискриминация няма да трае вечно и нещата много скоро ще бъдат различни. Нищо подобно не се случи, докато ГЕРБ не сдаде властта през пролетта на 2021 г. и депутатите от 45-ото Народно събрание не се върнаха в старата сграда.
А това е старателно заградения и зорко охраняван от медиите кът, отреден на депутатите за лично пространство, конфиденциални разговори и „интимни“ пазарлъци на 4, 8 или 12 очи най-много.
Въпреки всички уверения, че в бившия Партиен дом достъпът на медиите ще бъде по-свободен, той вече е сведен до минимум, защото посочените две опции за контакти с народните представители са повече от смехотворни. Даже са си чиста пародия.
Точно толкова чиста, колкото и хроничното недоволство на определен кръг депутати, според които журналистите ставали все по-нахални и все по-безпардонно нахлували в личното им пространство.
Ами в парламента нямате лично пространство, уважаеми дами и господа народни представители. Личното пространство е вкъщи, на вилата, на нивата или на Малдивите. В парламента вие сте на работа и като народни избраници сте длъжни да задоволявате информационния глад поне на вашите гласоподаватели. А единствената ви топла връзка с тях сме ние – медиите. Колкото и да се опивате от постовете и снимките си във Фейсбук…
