Добрата новина за спешната медицинска помощ е, че отпушихме процеса, който беше доста затлачен.
Това обяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков по време на пресконференция в Министерския съвет, където той заедно с още четирима министри и премиерът Николай Денков коментираха актуални теми по управленската им програма.
Транспортният министър отчете, че от ведомството му са дали възможност на Министерството на здравеопазването, които са бенефициентът на проекта, да започнат усилено да работят по обществената поръчка за изграждането на оперативните бази – т.е. площадките, където ще кацат хеликоптерите.
Министерството на транспорта е предоставило три терена, които са на съществуваща инфраструктура на летище „София“, летище „Пловдив“ и летище „Търговище“ в село Буховци. Четвъртата база ще се намира на летище „Сливен“, като там теренът е предоставен от местната община. Става дума за близо 7 декара, които Общинският съвет е гласувал да се предоставят на Министерството на здравеопазването. Другите две точки ще са съответно на летището в Долна Митрополия – при Военновъздушното училище, и на летище „Габровница“, където се е намирала бивша военновъздушна база, която вече е със статут на отпаднала необходимост.
Гвоздейков добави, че екипът му работи с Министерството на отбраната за прехвърлянето на собствеността на последните два имота – на летищата в Долна Митрополия и в Габровница към Министерството на здравеопазването. Той обясни, че въпросните шест точки трябвало да бъдат избрани много бързо, тъй като служебното правителство било стопирало процеса по избора им.
Решението било да се използва съществуваща инфраструктура, която да не води до промяна на предназначението на имоти, нещо, което от служебното правителство планирали да направят по отношение на болницата в Ямбол, във военна база „Чайка“ във Варна и в болницата в Русе.
„Това е абсолютно недопустимо„, подчерта Гвоздейков и обясни какво точно представлява оперативната база за медицинските хеликоптери. Става въпрос за терен от около 6 декара, на който трябва да бъде изграден хангар, площадка, специална инфраструктура за почивка на екипажа, за оперативните му действия, места за навигация и комуникация. Освен това трябва да има и място, където винаги да стои цистерна с гориво, така че хеликоптерът да може да бъде зареден във всеки един момент. Всички тези изисквания не могат да бъдат изпълнени в района на изброените болници – в Ямбол, в Русе, а и във военната база във Варна.
Накрая министър Гвоздейков увери, че системата за спешната медицинска помощ в България ще бъде изградена съгласно европейските правила, тъй като такъв ангажимент е поет съгласно Плана за възстановяване и устойчивост.
Няма как да избягаме от тези правила, въпреки че служебното правителство се опитваше чрез различни нарушения на административните документи да вменява дейност на друг субект, който не може да извършва подобна дейност, посочи Гвоздейков, отново отправяйки обвинение срещу кабинета на Гълъб Донев.
След това той показа карта на България, на която демонстрира обхвата на шестте бази. Те се припокриваха с цел да се гарантира, че ако един хеликоптер в една база е ангажиран, ако се случи второ подобно произшествие, пациентът ще може да бъде транспортиран от летателния апарат от съседна оперативна база.
Изчислено е, че хеликоптерът ще измине за около 20 минути разстояние от около 170 километра. Така и до най-отдалечената точка хеликоптерът ще стига за около 20-30 минути и по този начин ще се покрива изискването за златния час. Ако то бъде спазено, при остър инфаркт пациентът трябва да получи адекватно лечение в здравно заведение до 1 час от настъпването на сърдечния проблем.
