ООН също узря за радикална конституционна реформа

Веселин Поповски

Проф. Веско Поповски пред „БАНКЕРЪ“

Крайно време е ветото на “петорката” в Съвета за сигурност да отпадне. Първоначално в устава на световната организация бе записано, че ветото ще действа до 1955 г., след което ще отпадне, но...

Г-н Поповски, преди около година отворихме темата, че ООН се нуждае от радикални реформи, за да отговори на предизвикателствата на днешния ден. Нека припомним на аудиторията каква е Вашата теза и докъде се придвижиха нещата.

– Какво всички зрители на „Студио БАНКЕРЪ“ знаят, световната организация е създадена преди 78 години – в съвършено различна геополитическа обстановка, в съвсем различен свят. Тогава имахме пет държави победителки във Втората световна война (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай – бел. ред.), които използваха тази победа, за да фиксират правила, които за тях са били най-удобни.

Нека напомним по-конкретно: тези пет държави написаха мира след края на Втората световна война. Това е хубаво да се знае от някои сегашни миротворци, които смятат, че мира се пише по друг начин. Няма друг начин – мирът винаги се пише от победителите.

– Точно така, това е важно. Парадоксът обаче тук е, че Русия – един от тези „Пазители на мира“ – 78 години по-късно, прави точно обратното – нахлува в една независима държава и започва методично да я съсипва. Противно на всичко, което са се договорили тогава и което са записали в устава на ООН – да има механизми за спиране на агресорите, да има санкции срещу тях и т.н. И понеже системата е създадена тогава, а петте победители са написали правилата така, че само те могат да ги променят, конституцията на ООН – нейният устав – подлежи на радикална реформа.

Вижте първа част на интервюто с проф. Веско Поповски:

Причината, поради която организацията се нуждае от реформи, е Съветът за сигурност – сърцевината на ООН, и незаобиколимия факт, че всяка една от петте държави победителки може чрез вето да блокира всяко едно решение.

– По досегашните правила – да! И затова реформите са належащи. Ние трябва да преформулираме конституцията на ООН и според мен мнозинството от държави няма какво да питат „петорката“ дали е съгласна, ли не е. Голямо мнозинство от тия 193 държави, да кажем – 129, т.е. две трети, са напълно достатъчни за смяна на устава. Те, ако го направят в Общоно събрание на ООН и след това – пак с мнозинство от две трети – ратифицират – какво остава за „Голямата петорка?“ Нищо друго, освен да избират – дали са заедно с останалия свят, който иска нова конституция на ООН без вето, или продължаваме така още 70 години и понасяме още агресия, още изстъпления срещу човечеството и всичко останало, на което вече се нагледахме.

Хубаво ще е, ако държавите са повече, примерно – 150-1600, за да се покаже нетърпимостта към оня световен ред, създаден след края на Втората световна война.

Вие споменахте, че критичният минимум е 129 държави. Каква е процедурата, според която тази организация може да промени своята конституция? И да наложи нещо – каквото и да е то – на Съвета за сигурност?

– Абсолютно. През 1945 г. много държави не са съгласни с ветото, повече от половината – цяла Латинска Америка, 10 държави, всички малки държави в Европа – Полша, Белгия, Холандия…, Австралия, Нова Зеландия и др. Те формулират все още действащия чл. 109 в Устава на ООН, в който казват… добре, те са победителите и си искат тяхното, даваме им го, но само за 10 години. И записват в чл. 109 на Устава, че ветото действа до 1955 година.Тоест – подтекстът е, че след това ветото отпада. 

До каква фаза е достигнал този процес, да го наречем? И кои сте вие – реформаторите?

– Ние сме група от 20-има професори…

Не сте представители на различни нации, а академични хора.

– Да, сред нас има… Направо ще назова някои от колегите: Джоди Уилямс – носителка на нобелова награда за мир като основен говорител на Международната кампания за забрана на противопехотните мини, Мария Фернандес Спиноза – бивш председател на Общото събрание на ООН и бивш външен министър на Еквадор, Аугусто Кларос Лопес – ръководител на групата и бивш главен икономист на Световната банка… Все хора от този калибър – публични фигури, добре познати по света.

Прекрасно, но вие трябва да сондирате идеите си чрез националните представителства на отделните държави в ООН, нали?

– Точно така. И затова излизаме официално, правим декларация и казваме кои сме. Официалното име на групата ще е „Вторият устав“, ще обявим намеренията си, през септември Аугосто ще бъде в Ню Йорк, ще се срещне с представители… на организацията на ООН, да речем и т.н. Това нещо ще го пуснем на всички посолства в Ню Йорк, нека външните им министерства също  го знаят. С други думи – наистина ставаме публични.

Тоест – до края на годината вече ще има официализиране на тази тема?

– Да.

А у нас имате ли представа какви са настроенията по темата?

– Говорил съм с хора, но не с министри и отговорни фактори, а с хора, които аз познавам и които са публични личности. Всъщност, като ходя по света на конференции и симпозиуми, се срещам и с български дипломати в най-различни държави. Определено има интерес. А и България – като малка държава – може да направи много.

Може да се очаква каква ще бъде реакцията на „петорката“ от Съвета за сигурност, когато всичко наистина стане съвсем официално. Възможно ли е там да се стигне до сътресения някакви?

– Според мен Франция и Великобритания ще подкрепят начинанието ни. Те не са използвали вето от близо половин век. Франция – през 1975 г., а Великобритания – през 1989 година. Значи държава, която има право на вето, но не го използва десетилетия наред…

Реално тя няма нужда от него.

– Какво говорим изобщо. Даже Франция издигна една инициатива за етичен кодекс, където да не се налага вето при масови военни престъпления, геноцид и така нататък. Така че аз лично смятам, че Франция и Великобритания няма да имат проблеми да подкрепят идеята за нов устав на ООН и падането на ветото.

Как обаче – според Вашата концепция – ще се вземат решенията в организацията, по какъв начин тя структурно ще бъде преформулирана и по какъв начин ще функционира?

– Има няколко модела за Общото събрание на ООН. Част от нашата група предлага да има Парламентарна асамблея на ООН – същата структура, каквато има в Европа, в Страсбург. По същия начин да се избират  представителите на световния парламент. Това е интересна идея, защото в момента управлява Общото събрание, където са само правителствата. Това е нова формула, която в Европа работи, защото става дума за демократизиране на институциите – да не се са само правителства, а да има и директно избрани представители на гражданското общество.

На второ място – функциите на Общото събрание трябва да бъдат засилени, за да може то също да се занимава с проблемите на мира и сигурността. В момента има чл. 12 на Устава, който ние предлагаме да бъде махнат, защото според него Общото събрание може да разгледа някакъв проблем на мира и сигурността, само ако Съветът за сигурност реши да се оттегли и да не се занимава с него. Това, между другото, вече е остаряло, защото още 1950 г. Общото събрание налага решение за интервенция в Корея. Тоест – още тогава е станало ясно какво трябва да бъде направено, когато Съветът за сигурност е парализиран и не е в състояние да действа.

И още – в Устава има текстове, които са остарели, защото в тях се говори за вражески страни. Има се предвид държави като Германия, Япония, Италия, Австрия, България… – всички, които са били в Оста по време на войната.

Тоест – това до момента си съществува?

– Да, не е променено, въпреки че са правени не малко опити за ревизията на тази постановка. Ето, неща, които са очевидни, лесно могат да бъдат променени към по-добро. И аз като казах, че малко съм по-нетърпелив от другите, точно това имах предвид. Направихме един списък с възможните промени, но те някак се ограничиха само до най-очевидното. И аз им викам „Ами дайте да сложим чл. 12, не се бойте! Нека да предизвикаме малко дискусия, защо трябва да казваме дежа вю?“

Да, има текстове, които предлагаме да бъдат махнати, има текстове, които предлагаме да бъдат преформулирани. Например – има система за неуправляваните територии, която е от времето на Лигата на нациите (1920-1946 г. – бел. ред.) и която отдавна е остаряла, ненужна е. Има и неща, които изобщо не са работили във времето – като Комитета за военно координиране, например. Нещо повече – този комитет така и не е бил създаден, въпреки че в Устава има два члена, посветени на него. Така че, след като 78 години тези две разпоредби не са задействани, защо трябва да съществуват в този им вид? Те или трябва да бъдат преформулирани, или да бъде изработен друг механизъм.

Разговора води: Емил Янев 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст