Всеки трети българин иска отново да живее по времето на Тодор Живков

Всеки трети българин посочва, че би предпочел да живее по времето на Тодор Живков. Делът на тези, които посочват, че предпочитат времето на демокрацията, е с пет процентни пункта по-малък и възлиза на 28%. Това показват резултатите от проучване за националното самосъзнание на българите, проведено от Националния център за парламентарни изследвания.

Изследването е от периода 6 – 20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Методът на изследването е полустандартизираното интервю лице в лице, респондентите са интервюирани по домовете им.

На респондентите е зададен въпросът: „Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?“. Анализът на данните показва, че най-предпочитаните периоди са два: управлението на Тодор Живков и демокрацията след 1989 г. Всеки трети интервюиран посочва, че би предпочел да живее по времето на Тодор Живков. Делът на респондентите, които посочват, че предпочитат времето на демокрацията е с пет процентни пункта по-малък и възлиза на 28%.

Твърде малки са относителните дялове на интервюираните, които биха избрали да живеят в периоди от българското минало като управлението на цар Борис III – 8% и на цар Фердинанд – 2%.

Носталгия към управлението на Тодор Живков над средното за страната декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи. Привърженици на този период са също :
➢ 53% от респондентите на възраст над 59 години;
➢ 60% от нискообразованите респонденти;
➢ 57% от крайно бедните;
➢ 40% от живеещите в селата;
➢ 36% от живеещите в малките градове.

Според социално-демографските си специфики, предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често:
➢ хора на възраст между 30 и 39 г.;
➢ високообразовани респонденти;
➢ жители на столицата и градовете-областни центрове;
➢ респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.

Ако можеха да избират, 8% от интервюираните не биха живели в България. Подобни са нагласите предимно на хора на възраст до 29 г., респонденти с нисък стандарт на живот, както и представители на етническите малцинства в страната. Анализът на данните от проведеното от НЦПИ проучване по отделните индикатори показва, че тези групи хора не са емоционално привързани към България и не смятат за важно запазването на българската култура и традиции.

Едва 14% от пълнолетните български граждани смятат, че младите не могат да бъдат възпитани да уважават и обичат родината си. Такова е мнението най-вече на онези респонденти, които не се чувстват свързани с България, не са патриотично настроени, имат намерение да напуснат страната завинаги и за тях не е важно да бъдат запазени българската култура и традиции. Според социално-демографските си специфики това са необразовани млади хора, на възраст до 29 г. Една трета от представителите на етническите турци, попаднали в извадката смятат, че националното самосъзнание е нещо, което не може да бъде възпитано.

Фактори, застрашаващи запазването на българската идентичност

Като основен проблем, застрашаващ запазването на българската идентичност, малко над половината респонденти (53%) посочват именно емиграцията на младите хора в чужбина. Този фактор е посочван най-често от високообразовани респонденти, които смятат за важно запазването на българската култура и традиции, както и от живеещите в малките градове и селата, където младите хора най-често са принудени да напускат България в търсене на качествено образование, по-добра професионална реализация, по-добро заплащане на труда и по-добри социални условия.

Незадоволителните условия за живот в България застрашават запазването на българската идентичност според 48% от интервюираните. Този фактор е пряко свързан с първия посочен, доколкото лошите социално-икономически условия са една от основните предпоставки за емиграция на българските младежи. Лошият стандарт на живот е посочван най-често от представителите на уязвимите обществени прослойки – роми, необразовани и крайно бедни респонденти.

На трето място равни дялове от интервюираните (по 30%) поставят други два взаимосвързани фактора – агресивното навлизане на западната култура в България и отказът от българските традиции и обичаи. Няма ясно изразена социално-демографска специфика на респондентите, посочили тези фактори, доколкото те са сравнително равномерно разпределени сред всички социално-демографски групи.

С най-малка тежест, като предпоставки, застрашаващи българската идентичност, са посочени проникването на чужди религии в страната (15%) и навлизането на твърде много чуждици в българския език (13%).

Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84% от участвалите в изследването. За сравнение, през 2020 г. по-малко от половината (49%) от японците се гордеят с историята и традициите на Япония, като този дял е рекордно висок.

В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като „патриоти“ (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно.

С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички
социално-демографски групи.

За 73% от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните постижения на страната.

Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването.

На противоположния полюс са посочени няколко социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят. Това са:
➢социалната система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните);
➢икономиката (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните);
➢политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните);
➢демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните).

Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната влияе негативно върху запазването на националната идентичност, посочват, че не се гордеят с българската социална система и икономика.

През 2023 г. гордостта от българския произход преобладава като емоция сред пълнолетното население на страната. 86% от интервюираните са горди, че са българи. Анализът на данните показва пряка връзка между гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските граждани – 98% от хората, изпитващи гордост, че са българи, определят себе си като патриоти, 96% от тях са емоционално привързани към България, а 94% – към родното си място. Гордостта, че сме българи доминира във всички социално-демографски групи.

Всеки трети българин посочва, че славната българска история е основание да се гордее с произхода си. По-често българската история е повод за гордост за хората, определящи себе си като патриоти, посочващи, че от особена важност е да се запазят българските традиции и култура, живеещи в градовете и високообразованите българи.

Красотата на българската природа е втората основна причина, посочвана от пълнолетните жители на страната като повод да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент повод за гордост са природните богатства и природните красоти. Това се отнася основно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в малките градове и селата.

С българските традиции и ритуали се гордеят 12% от българските граждани. Нематериалното наследство на страната ни е повод за гордост за хората, посочили, че запазването на българската култура и традиции е от първостепенна важност за страната ни.

Високите постижения на българските учени, спортисти, културни дейци са причина за близо всеки десети български гражданин да посочи, че се гордее, че е българин.

Българската култура, личностите и героите от българската история, българският език и славянската писменост също са посочени от значим дял от българските граждани като повод за гордост, че са българи.

Въпреки че България е една от най-старите европейски държави, която не е сменяла името си през цялата си история, през 2023 г. съществува статистически значим дял от пълнолетни жители на страната, които са посочили, че не се гордеят с българския си произход (14%) . Това са предимно хора, които са посочили, че не определят себе си като патриоти, не се чувстват емоционално привързани към родината си, не се считат за отговорни и не смятат за важно опазването на българските език, традиции и култура. Социално-демографският профил на тази група включва основно:
➢млади жители на страната (на възраст между 18 и 29 г.);
➢нискообразовани;
➢представители на етническите малцинства;
➢хора със стандарт на живот, много по-нисък от средния за страната.

Две трети от хората, които не изпитват гордост от това, че са българи, посочват в проучването, че се срамуват, че са българи.

Сред основните поводи за срам са:
➢българските политици (посочвани като основна причина да се срамуват, че са българи предимно от хора на възраст над 50 г., живеещи в София, представители на етническите малцинства в страната);
➢ниският стандарт на живот в страната (основна причина за срам за хора, които не определят себе си като патриоти, не държат на опазването на българските традиции и култура, не са емоционално привързани към страната си, с ниско образование и стандарт на живот, по-нисък от средния за страната);
➢лошото управление на държавата;
➢корупцията на всички нива.

Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани. В тази група по-често попадат хора, които изпитват гняв, когато някой критикува България и българите. Според тях патриотизмът се изразява преди всичко в опазването на българската история, традиции и култура, почитането на паметта на българските революционери, поети и др., стремежът да се опази българският език и да се използват възможно най-малко чуждици, както и готовността да се защитава страната ни в случай на война.

На първо място 40% от интервюираните посочват създаването на българската държава като най-славен момент в историята на България. Това мнение е равномерно разпределено сред представителите на всички социално-демографски групи, дори и сред респондентите, които не се възприемат като патриоти и не са емоционално привързани към родината си.

На второ място 37% от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Посочилите този отговор са предимно респонденти, определящи себе си като „патриоти“, за които е важно да бъдат запазени българската култура и традиции и са емоционално привързани към страната.

Третият най-славен момент в българската история, според 36% от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.

Една пета от всички интервюирани посочват териториалното могъщество на България по времето на Симеон Велики като най-славния момент в българската история. Това събитие е посочено като особено важно най-вече от високообразованите респонденти.

Съединението на България и обявяването на българската независимост са други славни моменти от българската история, посочени от по 14% от пълнолетните български граждани. Двете събития са взаимосвързани и са апогей на българската борба за свобода и независимост.

По 12% от интервюираните посочват като най-важни събития покръстването на българите и написването на „История славянобългарска“.

Анализът на данните показва, че за по-възрастните и образовани респонденти най-важни са онези събития в българската история, които оказват влияние върху духовното развитие и просперитета на нацията, например: създаването на славянската писменост, „Златният век“ на Симеон Велики, покръстването на българите при Княз Борис I и написването на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. За най- младите респонденти най-славните моменти в историята на страната са: създаването на българската държава, Освобождението на България от османско владичество и Съединението на България.

Събития, които будят най-голямо разочарование сред българите

Освен поводи за гордост, в българската история има и събития, които предизвикват разочарование сред пълнолетните български граждани. Резултатите от изследването на НЦПИ показват, че най-големите разочарования формират пет основни групи:

  1. преходът към демокрация и пазарна икономика след 1989 г. Събития, попадащи в тази група, са посочени от 21% от респондентите и сред тях са: „криворазбраната“ демокрация; решенията и поведението на съвременните български политици като цяло; политическата криза през последните две години и невъзможността да се създаде редовно правителство; влизането на България в Европейския съюз; появата на престъпни групировки и ролята им в българския
    социално-икономически и политически живот;
  2. падането на България под византийско и османско владичество, са събития, разочаровали 14% от респондентите. Посочват ги предимно млади хора, живеещи в малките населени места на страната.
  3. събития, свързани с комунистическия режим в България (1944-1989 г.) – 10%. В тази група попадат: комунистическият режим като цяло; възродителният процес; избиването на хора в комунистическите лагери. Хора на възраст между 30 и 59 г., високообразовани респонденти и живеещи в големите градове на страната по-често от останалите споделят разочарование от тези събития;
  4. неуспешни войни, в които участва България, довели до национални катастрофи – 8%. Посочват се участието на страната в Междусъюзническата и Първата световна война, предизвикали първата национална катастрофа; участието във Втората световна война, довела до втората национална катастрофа; участието в Балканската война; провалите по Македонския въпрос;
  5. неуспехите в национално-освободителните борби – 6%: обесването на Васил Левски; неуспехът на Априлското въстание; предателствата спрямо български революционери; подписването на Санстефанския мирен договор. Анализът на данните показва, че по-често разочарование пораждат събития, които са се случили в настоящето или в близкото минало, на които респондентите са били непосредствени свидетели.

Събития от историята на България като: падането на страната под чуждо владичество, неуспешните войни довели до национални катастрофи, както и неосъщественият национален идеал за обединение на всички територии, населени с българи, също влияят негативно върху националното самочувствие. Те, обаче, не се преживяват толкова тежко поради отдалечеността им във времето и отсъствието на последици в личен план.

Най-важните събития, случили се в България от 1989 г. досега

В средата на 2023 г. пълнолетните български граждани посочват като най-важни онези събития след 1989 г., които са свързани с националната сигурност, икономическия просперитет и геополитическата ориентация на България.


Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани са три:
➢ присъединяването на България към Европейския съюз (39%);
➢ присъединяването на България към НАТО (16%);
➢ преходът в България след 1989 г. (10%).

Първите три най-важни събития са посочени от респонденти със сходен социално-демографски профил. Това са хора:
➢ с патриотични нагласи;
➢ на възраст между 40 и 59 г.;
➢ с висше образование;
➢ живеещи в столицата и градовете-областни центрове;
➢ със стандарт на живот по-висок от средния за страната.

Всеки десети участник в изследването посочва като важни събития, свързани с прехода след 1989 г., сред които: свалянето на Тодор Живков от власт; кръглата маса, на
която беше решен въпросът за мирния преход; декомунизацията и демократизацията на
България.

Статистически незначими са дяловете на респондентите, посочили други събития като: възможността за свободно пътуване в чужбина; частната собственост като гаранция за свободата на индивида; футболните успехи на България по време на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.; пускането в експлоатация на метрото в София.

В отговор на открит въпроса: „Кои личности в българската история са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?“, пълнолетните български граждани поставят начело две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският поет и революционер Христо Ботев (28%). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17% и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски (9%).

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст