Всеки трети българин посочва, че би предпочел да живее по времето на Тодор Живков. Делът на тези, които посочват, че предпочитат времето на демокрацията, е с пет процентни пункта по-малък и възлиза на 28%. Това показват резултатите от проучване за националното самосъзнание на българите, проведено от Националния център за парламентарни изследвания.
Изследването е от периода 6 – 20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Методът на изследването е полустандартизираното интервю лице в лице, респондентите са интервюирани по домовете им.
На респондентите е зададен въпросът: „Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?“. Анализът на данните показва, че най-предпочитаните периоди са два: управлението на Тодор Живков и демокрацията след 1989 г. Всеки трети интервюиран посочва, че би предпочел да живее по времето на Тодор Живков. Делът на респондентите, които посочват, че предпочитат времето на демокрацията е с пет процентни пункта по-малък и възлиза на 28%.
Твърде малки са относителните дялове на интервюираните, които биха избрали да живеят в периоди от българското минало като управлението на цар Борис III – 8% и на цар Фердинанд – 2%.
Носталгия към управлението на Тодор Живков над средното за страната декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи. Привърженици на този период са също :
➢ 53% от респондентите на възраст над 59 години;
➢ 60% от нискообразованите респонденти;
➢ 57% от крайно бедните;
➢ 40% от живеещите в селата;
➢ 36% от живеещите в малките градове.
Според социално-демографските си специфики, предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често:
➢ хора на възраст между 30 и 39 г.;
➢ високообразовани респонденти;
➢ жители на столицата и градовете-областни центрове;
➢ респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
Ако можеха да избират, 8% от интервюираните не биха живели в България. Подобни са нагласите предимно на хора на възраст до 29 г., респонденти с нисък стандарт на живот, както и представители на етническите малцинства в страната. Анализът на данните от проведеното от НЦПИ проучване по отделните индикатори показва, че тези групи хора не са емоционално привързани към България и не смятат за важно запазването на българската култура и традиции.
Едва 14% от пълнолетните български граждани смятат, че младите не могат да бъдат възпитани да уважават и обичат родината си. Такова е мнението най-вече на онези респонденти, които не се чувстват свързани с България, не са патриотично настроени, имат намерение да напуснат страната завинаги и за тях не е важно да бъдат запазени българската култура и традиции. Според социално-демографските си специфики това са необразовани млади хора, на възраст до 29 г. Една трета от представителите на етническите турци, попаднали в извадката смятат, че националното самосъзнание е нещо, което не може да бъде възпитано.
Фактори, застрашаващи запазването на българската идентичност
Като основен проблем, застрашаващ запазването на българската идентичност, малко над половината респонденти (53%) посочват именно емиграцията на младите хора в чужбина. Този фактор е посочван най-често от високообразовани респонденти, които смятат за важно запазването на българската култура и традиции, както и от живеещите в малките градове и селата, където младите хора най-често са принудени да напускат България в търсене на качествено образование, по-добра професионална реализация, по-добро заплащане на труда и по-добри социални условия.
Незадоволителните условия за живот в България застрашават запазването на българската идентичност според 48% от интервюираните. Този фактор е пряко свързан с първия посочен, доколкото лошите социално-икономически условия са една от основните предпоставки за емиграция на българските младежи. Лошият стандарт на живот е посочван най-често от представителите на уязвимите обществени прослойки – роми, необразовани и крайно бедни респонденти.
На трето място равни дялове от интервюираните (по 30%) поставят други два взаимосвързани фактора – агресивното навлизане на западната култура в България и отказът от българските традиции и обичаи. Няма ясно изразена социално-демографска специфика на респондентите, посочили тези фактори, доколкото те са сравнително равномерно разпределени сред всички социално-демографски групи.
С най-малка тежест, като предпоставки, застрашаващи българската идентичност, са посочени проникването на чужди религии в страната (15%) и навлизането на твърде много чуждици в българския език (13%).
Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84% от участвалите в изследването. За сравнение, през 2020 г. по-малко от половината (49%) от японците се гордеят с историята и традициите на Япония, като този дял е рекордно висок.
В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като „патриоти“ (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно.
С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички
социално-демографски групи.
За 73% от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69% – спортните постижения на страната.
Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването.
На противоположния полюс са посочени няколко социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят. Това са:
➢социалната система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните);
➢икономиката (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните);
➢политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните);
➢демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните).
Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната влияе негативно върху запазването на националната идентичност, посочват, че не се гордеят с българската социална система и икономика.
През 2023 г. гордостта от българския произход преобладава като емоция сред пълнолетното население на страната. 86% от интервюираните са горди, че са българи. Анализът на данните показва пряка връзка между гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските граждани – 98% от хората, изпитващи гордост, че са българи, определят себе си като патриоти, 96% от тях са емоционално привързани към България, а 94% – към родното си място. Гордостта, че сме българи доминира във всички социално-демографски групи.
Всеки трети българин посочва, че славната българска история е основание да се гордее с произхода си. По-често българската история е повод за гордост за хората, определящи себе си като патриоти, посочващи, че от особена важност е да се запазят българските традиции и култура, живеещи в градовете и високообразованите българи.
Красотата на българската природа е втората основна причина, посочвана от пълнолетните жители на страната като повод да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент повод за гордост са природните богатства и природните красоти. Това се отнася основно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в малките градове и селата.
С българските традиции и ритуали се гордеят 12% от българските граждани. Нематериалното наследство на страната ни е повод за гордост за хората, посочили, че запазването на българската култура и традиции е от първостепенна важност за страната ни.
Високите постижения на българските учени, спортисти, културни дейци са причина за близо всеки десети български гражданин да посочи, че се гордее, че е българин.
Българската култура, личностите и героите от българската история, българският език и славянската писменост също са посочени от значим дял от българските граждани като повод за гордост, че са българи.
Въпреки че България е една от най-старите европейски държави, която не е сменяла името си през цялата си история, през 2023 г. съществува статистически значим дял от пълнолетни жители на страната, които са посочили, че не се гордеят с българския си произход (14%) . Това са предимно хора, които са посочили, че не определят себе си като патриоти, не се чувстват емоционално привързани към родината си, не се считат за отговорни и не смятат за важно опазването на българските език, традиции и култура. Социално-демографският профил на тази група включва основно:
➢млади жители на страната (на възраст между 18 и 29 г.);
➢нискообразовани;
➢представители на етническите малцинства;
➢хора със стандарт на живот, много по-нисък от средния за страната.
Две трети от хората, които не изпитват гордост от това, че са българи, посочват в проучването, че се срамуват, че са българи.
Сред основните поводи за срам са:
➢българските политици (посочвани като основна причина да се срамуват, че са българи предимно от хора на възраст над 50 г., живеещи в София, представители на етническите малцинства в страната);
➢ниският стандарт на живот в страната (основна причина за срам за хора, които не определят себе си като патриоти, не държат на опазването на българските традиции и култура, не са емоционално привързани към страната си, с ниско образование и стандарт на живот, по-нисък от средния за страната);
➢лошото управление на държавата;
➢корупцията на всички нива.
Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани. В тази група по-често попадат хора, които изпитват гняв, когато някой критикува България и българите. Според тях патриотизмът се изразява преди всичко в опазването на българската история, традиции и култура, почитането на паметта на българските революционери, поети и др., стремежът да се опази българският език и да се използват възможно най-малко чуждици, както и готовността да се защитава страната ни в случай на война.
На първо място 40% от интервюираните посочват създаването на българската държава като най-славен момент в историята на България. Това мнение е равномерно разпределено сред представителите на всички социално-демографски групи, дори и сред респондентите, които не се възприемат като патриоти и не са емоционално привързани към родината си.
На второ място 37% от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Посочилите този отговор са предимно респонденти, определящи себе си като „патриоти“, за които е важно да бъдат запазени българската култура и традиции и са емоционално привързани към страната.
Третият най-славен момент в българската история, според 36% от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.
Една пета от всички интервюирани посочват териториалното могъщество на България по времето на Симеон Велики като най-славния момент в българската история. Това събитие е посочено като особено важно най-вече от високообразованите респонденти.
Съединението на България и обявяването на българската независимост са други славни моменти от българската история, посочени от по 14% от пълнолетните български граждани. Двете събития са взаимосвързани и са апогей на българската борба за свобода и независимост.
По 12% от интервюираните посочват като най-важни събития покръстването на българите и написването на „История славянобългарска“.
Анализът на данните показва, че за по-възрастните и образовани респонденти най-важни са онези събития в българската история, които оказват влияние върху духовното развитие и просперитета на нацията, например: създаването на славянската писменост, „Златният век“ на Симеон Велики, покръстването на българите при Княз Борис I и написването на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски. За най- младите респонденти най-славните моменти в историята на страната са: създаването на българската държава, Освобождението на България от османско владичество и Съединението на България.
Събития, които будят най-голямо разочарование сред българите
Освен поводи за гордост, в българската история има и събития, които предизвикват разочарование сред пълнолетните български граждани. Резултатите от изследването на НЦПИ показват, че най-големите разочарования формират пет основни групи:
- преходът към демокрация и пазарна икономика след 1989 г. Събития, попадащи в тази група, са посочени от 21% от респондентите и сред тях са: „криворазбраната“ демокрация; решенията и поведението на съвременните български политици като цяло; политическата криза през последните две години и невъзможността да се създаде редовно правителство; влизането на България в Европейския съюз; появата на престъпни групировки и ролята им в българския
социално-икономически и политически живот; - падането на България под византийско и османско владичество, са събития, разочаровали 14% от респондентите. Посочват ги предимно млади хора, живеещи в малките населени места на страната.
- събития, свързани с комунистическия режим в България (1944-1989 г.) – 10%. В тази група попадат: комунистическият режим като цяло; възродителният процес; избиването на хора в комунистическите лагери. Хора на възраст между 30 и 59 г., високообразовани респонденти и живеещи в големите градове на страната по-често от останалите споделят разочарование от тези събития;
- неуспешни войни, в които участва България, довели до национални катастрофи – 8%. Посочват се участието на страната в Междусъюзническата и Първата световна война, предизвикали първата национална катастрофа; участието във Втората световна война, довела до втората национална катастрофа; участието в Балканската война; провалите по Македонския въпрос;
- неуспехите в национално-освободителните борби – 6%: обесването на Васил Левски; неуспехът на Априлското въстание; предателствата спрямо български революционери; подписването на Санстефанския мирен договор. Анализът на данните показва, че по-често разочарование пораждат събития, които са се случили в настоящето или в близкото минало, на които респондентите са били непосредствени свидетели.
Събития от историята на България като: падането на страната под чуждо владичество, неуспешните войни довели до национални катастрофи, както и неосъщественият национален идеал за обединение на всички територии, населени с българи, също влияят негативно върху националното самочувствие. Те, обаче, не се преживяват толкова тежко поради отдалечеността им във времето и отсъствието на последици в личен план.
Най-важните събития, случили се в България от 1989 г. досега
В средата на 2023 г. пълнолетните български граждани посочват като най-важни онези събития след 1989 г., които са свързани с националната сигурност, икономическия просперитет и геополитическата ориентация на България.
Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани са три:
➢ присъединяването на България към Европейския съюз (39%);
➢ присъединяването на България към НАТО (16%);
➢ преходът в България след 1989 г. (10%).
Първите три най-важни събития са посочени от респонденти със сходен социално-демографски профил. Това са хора:
➢ с патриотични нагласи;
➢ на възраст между 40 и 59 г.;
➢ с висше образование;
➢ живеещи в столицата и градовете-областни центрове;
➢ със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
Всеки десети участник в изследването посочва като важни събития, свързани с прехода след 1989 г., сред които: свалянето на Тодор Живков от власт; кръглата маса, на
която беше решен въпросът за мирния преход; декомунизацията и демократизацията на
България.
Статистически незначими са дяловете на респондентите, посочили други събития като: възможността за свободно пътуване в чужбина; частната собственост като гаранция за свободата на индивида; футболните успехи на България по време на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.; пускането в експлоатация на метрото в София.
В отговор на открит въпроса: „Кои личности в българската история са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?“, пълнолетните български граждани поставят начело две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39%) и българският поет и революционер Христо Ботев (28%). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17% и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски (9%).
