Подписка против издаването на разрешение за търсене, проучване и добив на метални полезни изкопаеми и сключването на договори за концесия за добив на полезни изкопаеми на територията на община Кюстендил започва от утре, 10 август. Това обяви кметът на Кюстендил Петър Паунов по време на пресконференция.
Пред БТА той уточни, че ще обсъди в подписката да участват и жителите на община Трекляно.
Паунов обясни, че всеки, който е против провеждането на процедури по златодобив и срещу разработването на полезни изкопаеми, ще може да изрази позицията си в подписката на партера на общината, в туристическия център, в двете поликлиники, в читалище „Братство“ и в кметствата в района.
Подписката ще бъде внесена на сесия на Общинския съвет в Кюстендил в края на месец август, където с декларация тя ще бъде изпратена на ресорните парламентарни комисии и на министъра на енергетиката Румен Радев.
Петър Паунов припомни, че преди няколко месеца имало заявки за проучвания от златодобивни компании към местността Полетинци и районите на община Трекляно. За интереса бил уведомен тогавашният министър-председател и се е очаквало решение. Кметът провел разговор с неговия министър на енергетиката, вследствие на което получил уверения, че ще бъде направено всичко възможно за прекратяването на опитите за проучвания. Паунов посочва, че към днешна дата няма данни преписката да е прекратена, а общинското ръководство се опасява, че някой може да получи разрешение за проучване и добив на злато и полезни изкопаеми.
„От сигналите на нашите сънародници в Босилеград, Сърбия, знаем как се експлоатират подобен вид находища и как те съсипват околната среда. Не можем да допуснем такъв риск за нашите съграждани и гости“, категоричен бе Петър Паунов.
Според местни еколози, разрешението за проучване на мина за добив на злато и литий в площта „Злогош“ ще доведе до отравяне на повърхностните и подземни води в Кюстендил – Трекляно – Земен. Природозащитниците припомнят, че според геоложко проучване на Софийския университет в района на Кюстендил скалите са богати на арсен и живак.
Венемира Мачева
