След девет години непрогледен мрак около “кражбата на века”, както нееднократно беше определян насилствения фалит на Корпоративна търговска банка, скандалните факти около съсипването на финансовата институция полека-лека започнаха да изплуват на бял свят.
Макар и с родилни мъки, преди дни Сметната палата успя да публикува официално едно прелюбопитно четивото. От една страна то е познато като „Одитен доклад № 0600201521 за извършен одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за периода от 01. 01. 2016 г. до 31. 12. 2020 година“. А от друга – като реалната причина, заради която бившият председател на палатата – Цветан Цветков, бе „похарчен“ от народните ни представители, въпреки че
Конституционния съд обяви уволнението му за незаконно.
Констатациите на експертите, които трябваше да отговорят на куп въпроси около проблема с контрола върху дейността на синдиците, се оказаха доста нелицеприятни. И… потвърдиха всичко публикувано в „БАНКЕРЪ“ по темата пред последните 7-8 години. Особено за действията и бездействията на синдиците Ангел Донев и Кристи Маринова по осребряването на активите и същинското източване на банката в периода 2016-2020 година.
Сега става ясно, че одиторите на Сметната палата са открили
сериозни липси в кредитните досиета на банката.
Оказва се, че купища от описите на имуществото на КТБ, направени през април 2015 г. – когато официално беше обявена нейната несъстоятелност – са се „изпарили“ безследно.
Установена е липсата на описани недвижими имоти и наличните ценни книги, иззети по време на прокурорската атака и запечатването на помещенията в банката. Странно защо обаче
тези документи не са приложени
към описите по Закона за банковата несъстоятелност…
“В протоколите и описите липсва информация дали органите на прокуратурата са иззели всички ценни книги, собственост на банката, и евентуално къде (в помещения на банката или във владение на трети лица) се намират ценните книги, които не са иззети”, отчита проверяващите.
В отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.
В хода на проверката, от Фонда обяснили тази липса с това, че
описването и събирането на тези документи
е ставало по „ускорена процедура“.
И че информацията за обичайните банкови дейности се съхранявали предимно на електронен носител, което гарантирало тяхното коректно съхранение.
При проверката е установена липса на “описани договори и вземанията на банката, вкл. липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датите на изготвянето на описите по чл. 50 от ЗБН, както и за самите договори за банков кредит, наличната документация по предоставените кредити, предоставените обезпечения по кредитите и др.”
От доклада става ясно, че в отделни случаи е прилагана справка за броя папки с кредитни досиета, но без информация за кредитите (кредитополучател, дата, размер и т.н.) и за съдържащите се документи в кредитните досиета.
За
физическото съхраняване на описите
е било определено специално помещение във Фонда за гарантиране на влоговете, което е било с контролиран достъп. Оказало се обаче, че въпросните описи са на хартиен носител, насипани са били в кашони и папки, без те да са етикетирани и номерирани. Нямало е и общ опис, който да позволява тяхната пълнота и проследимост.
В доклада на Сметната палата специално място е отделено на проблемите около непрозрачния избор на ръководство на Фонда и наличието на законов пропуск, който прави шефовете на Фонда
неподвластни на законодателството за конфликт на интереси.
Одиторите са установили, че синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова редовно са плащали възнаграждение за правно обслужване на адвокат Веселин Матев, докато баща му Матей Матев е председател на Фонда и институционално е бил длъжен да контролира действията на въпросните синдици.
Да не говорим, че преди да бъде назначен за контролор на тези синдици (март 2016 г.),
самият Матей Матев е работил по договор с Донов и Маринова.
Макар и неофициално, запознати с работата на синдиците твърдят, че за услугите си адвокатът е получавал доста сериозни ежемесечни възнаграждения. Тези пари са плащани от бюджета за разходи на синдиците, който всеки месец е бил одобряван от ръководството на Фонда.
Въпреки осветляването на тези факти в медиите, трябва да припомним, че дни преди последните парламентарни избори през април, служебното правителството, начело с Гълъб Донев, преназначи Матей Матев като управител на Фонда с нов 4-годишен мандат.
Очевидно законодателния пропуск, че
Фондът не попада нито в полезрението на КПКОНПИ,
нито на Главния инспекторат на Министерския съвет, се оказва доста полезен в случая.
Именно по тази причина Сметната палата е препоръчала промяна в нормативната уредба, с която ръководството на Фонда да влезе в списъка на субектите, попадащи под ударите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез който от 2018 г. се регулира и конфликта на интереси.
Одиторите констатират още, че законът не предвижда особена процедура за номиниране на председателя и зам.-председателя на Фонда за гарантиране на влоговете. Според световните стандарти обаче членовете на подобни фондове трябва да са почтени, независими и да не са в потенциални конфликти на интереси.
В доклада на сериозна критика е подложена и процедурата по избор на синдици през 2015 г.: “За синдик, с правомощия по управление на маса на несъстоятелността в размер на над 1 млрд. лева е назначено лице, което не притежава предходен опит в процеса по несъстоятелност (вкл. банкова и/или търговска), както и професионален опит в банка”. Доказано е и още нещо – „синдиците“ на КТБ са назначени през ноември 2015 г., а са добавени в Списъка на БНБ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици на банка, само месец по-рано.
Установено е още значително забавяне на оценката на вещите и имуществените права на банката и изготвяне на ликвидационния баланс спрямо първоначално определения срок – 13 ноември 2015 г. (с почти 9 месеца, след четирикратно удължаване с решения на управителния съвет на фонда по искане на синдиците), става ясно от доклада на държавния одитор.
Да не говорим, че
прозрачността в работата на Фонда е меко казано занемарена.
„Информацията в публикуваните на сайта на фонда отчети на синдика включва списък с извършени действия през съответния период, но липсва съществена информация като: месечният ликвидационен баланс, предявените искове по опазване имуществото на банката и резултатите от тях, своевременното изпълнение на одобрената Програма за осребряване, достигнатият процент на възстановяване (recovery rate), разходите по несъстоятелността и т.н. Публикувани са номера, дати и наименования на актове (заповеди) на председателя на управителния съвет и на управителния съвет на ФГВБ, но липсва информация по същество за указаните с тях действия“, посочва държавния одитор.
Крайният резултат? Според експертите на Сметната палата, стойността на получените средства от осребряване на активи от масата на несъстоятелността на КТБ АД (н.) за периода 22 април 2015 г. – 30 юни 2022 г. е 1.410 млрд. лева. А първоначалната стойност на активите към 30 юни 2014 г. е 6.896 млрд. лева. Тоест – под зоркия контрол на Фонда, синдиците на КТБ са успели да възстановят едва 20.5% от активите на умишлено фалираната банка. И срещу това са похарчили само… 99 млн. лева. За заплати, адвокатски хонорари, възнаграждения на вещи лица и т.н. (
Някой нещо?
