Нека започнем с добрата новина – за разлика от предишното редовно правителство, сегашното успя да приеме управленска програма. Това не е формалност, а законово изискване и аксиома на доброто управление. В допълнение, документът е структуриран и разписан добре, по правилата, друг е въпросът за съдържанието и реалните политически намерения. Явно експертите от администрацията на Министерския съвет, които са добри професионалисти, този път са били чути.
Тук трябва да се отбележи едно несъответствие. Законът изисква да се представи програма за дейността на правителството през целия му мандат, т.е. за четиригодишен период, докато сегашния документ има хоризонт едва 18 месеца. Причината е ясна – самата управляваща (не)коалиция не вярва, че ще издържи толкова дълго, а и постигнатата „сглобка“ има крайно противоречив характер. Но, както се казва, и на това благодарим.
Основният, принципен недостатък на програмата
е добре познат и се наблюдава в една или друга степен във всички правителствени програми у нас. Той е свързан с разбирането и формулирането на резултатите от дейността на кабинета, които често се подменят или с извършване на някаква дейност, или (в най-добрия случай) с някакъв необходим, но междинен, т.е. недостатъчен сам по себе си продукт.
Например във връзка с един от основните приоритети на правителството – въвеждането на еврото, се предвижда „провеждане на мащабна разяснителна и комуникационна кампания“. Срокът обаче е септември 2023 г., а условието, при което мярката се смята за изпълнена, е „започнала кампания“. За всеки средноинтелигентен човек е ясно, че е важно не дали кампанията е започнала, а как е завършила, т.е. до какви ефекти в обществото е довела.
В интерес на истината, в програмата са записани резултати, които отговарят на изискванията. Например за резултата „получаване на второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост“ със срок декември 2023 г. е посочено логичното условие „получено второ плащане по НПВУ“.
Остава да се надяваме, че това наистина ще се случи.
Несъмнено, политическата философия на една правителствена управленска програма се изразява в заложените в нея приоритети. По отношение на приоритетите на кабинета „Денков“ това, което веднага бие на очи е, че четири от петте приоритета почти дословно повтарят основните задачи, приети и преследвани от второто служебно правителство на Гълъб Донев. Това са: присъединяване на България към Шенгенското пространство, присъединяване към еврозоната, овладяване на инфлацията и изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост.
При наличието на такова безспорно съвпадение логично възниква въпросът за приемствеността. Както добре знаем, в българската политическа и управленска култура не е прието да се отдава признание на постигнатото от предшествениците. По-сериозният проблем е в очевидното намерение правителството на Денков да търси алиби в „наследството“ на служебното правителство.
Буди недоумение фактът, че след като беше приета управленската програма, изведнъж
започнаха вопли относно някакви „скелети в гардероба“.
Логиката на една управленска програма изисква точна оценка на изходната ситуация, без която не е възможно адекватно формулиране на цели, мерки, срокове и очаквани резултати. След като една управленска програма е приета, оправданията с някакви новооткрити проблеми говорят единствено за дефицит на управленска и политическа компетентност.
Разбира се, нормално е действията и резултатите на предишните (вкл. служебни) правителства да бъдат оценени, но това трябва да се направи в съответствие със стандартите. Напълно неприемливо е във вина на служебните кабинети да се вменяват неща, които са дело на предишни парламенти и предишни редовни правителства.
Кирил Петков пое отговорност от името на управляващите, като каза „съдете ни по реалните резултати“. Това е правилен подход. В скоро време – според записаното в самата правителствена програма – ще трябва да бъдат отчитани вече реални резултати, а не добре изписани намерения. Така
много скоро ще проличи, къде свършват оправданията
с реални или мними грешки на предшествениците и къде започва (не)способността на действащото редовното правителство да постига резултати.
Необходимо е да се признае, че приетата управленска програма е много амбициозна и нейното изпълнение в този къс хоризонт ще изисква висока работоспособност, компетентност и организираност от страна на изпълнителната власт. Но тук възниква друг, по-сериозен проблем, който вероятно е проекция на действителните намерения на управляващите.
Правителството не може да действа и да постига резултати независимо от подкрепата и ефективната дейност на парламентарното мнозинство, което го е излъчило. Тези, които са си направили труда да се запознаят с неговата програма, са забелязали, че тя включва
изключително обемист пакет законодателни мерки,
т.е. проекти за закони и решения, които правителството трябва да разработи и да внесе в парламента. В същото време е пределно ясно, че внасянето на даден законопроект в парламента не е краят, а началото на работата. Важно е, дали и кога ще бъде приет, в какъв вид ще бъде приет и най-вече какви ефекти в обществото ще породи.
Следователно мнозинството, което избра правителството, трябва да поеме ясен политически ангажимент като приеме в парламента с гласуване правителствената програма и по този начин гарантира недвусмислено, с официален акт, че тази програма ще бъде обезпечена от гледна точка на действията на Народното събрание. Тогава ние ще можем да следим не само какво е написало и внесло в парламента правителството, а какво цялата тази съвкупна управляваща тройна коалиция е свършила. Така българските граждани ще знаят кой каква политическа отговорност ще понесе.
Това е необходимо, за да не излезе, че правителството уж си е свършило работата, а резултатът, нужен на обществото, липсва. Тоест, за да не се окаже, че тази добре написана правителствена програма е само една пушилка, която има за цел да печели време и да прикрива вършенето на други неща.
