Мъжете заемат 63,5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36,5%.
Това показват данни на Националния статистически институт.
В изданието са включени и данни от преброяванията на населението през 2021 и 2011 г. за заетите на ръководни длъжности лица.
В публикацията са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти и в други самостоятелни структури извън тях.
Мъжете заемат 63,5 на сто от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36,5 на сто. В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие 72,5 на сто от ръководителите са мъже, съобщи Националният статистически институт.
Даннитe са от електронната публикация „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021 г.“, в която са обхванати 22 163 ръководни длъжности на високо и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други самостоятелни структури извън тях. Електронното издание e публикувано на сайта на НСИ.
Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт – 53 на сто, а най-нисък в законодателната власт – 24,2 на сто.
В края на 2021 г. 28,3 на сто от общинските съветници и 29,3 на сто от кметовете в страната са жени, пише БТА.
Над 50 на сто от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.
Народното събрание
В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването, жените на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24,2 на сто). Ниският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители, посочват от НСИ. По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г, жените кандидати са 1515, или 29,9 на сто от общо 5062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23,8 на сто от общо 240 народни представители.
Относителният дял на жените сред българските представители в ЕП е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29,4 на сто от всички български членове, с което страната ни се нарежда на 22-о място сред държавите членки на Европейския съюз.
Равнопоставеност в старините
От Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2022 г. става известно, че мъжете и жените в България не са равни във възможностите да посрещнат старините си. В проектодоклада се посочва, че през 2022 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст е била 709,51 лв. (мъже – 797,19 лв. и жени – 658,69 лв.).
Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (трета кат. труд) през 2022 г. е 27,5 години за жените и 21,4 години за мъжете.
