Руската парична единица загуби 1.5% от пазарната си оценка и потъна до 100.975 рубли за един щ. долар в петия пореден ден на спад дори след като „Банк России“ обяви, че спира покупките на чуждестранна валута на вътрешния пазар до края на 2023-а в опит да овладее срива. Пробивът на психологическото ниво на подкрепа от 100 рубли за долар се случва за първи път от март 2022-а и е резултат от натиска на международните санкции срещу Русия и продължаващата вече почти 18 месеца война в Украйна. От началото на годината рбулата е заличила 26% от пазарната си оценка към долара и е трета по слабост сред валутите на развиващите се пазари след турската лира и аржентинското песо.
Москва работи с бюджетен дефицит за осми пореден месец, защото се опитва да задържи над водата икономиката на страната, ощетена от свиващите се експортни приходи и от изолацията й от международните пазари. Председателката на „Банк России“ – Елвира Набюлина – периодично посочва влошаването на търговския обмен като основна причина за слабостта на рублата. Междувременно, приближен на руския президент Владимир Путин пък се опитва да хвърли вината за този срив на централните банкери.
„Източникът на слабост на рублата и ускоряването на инфлацията е щедрата парична политика“, написа икономическият съветник на Путин – Максим Орешник – в коментар за руската държавна агенция ТАСС на 14 август. Според него Русия се нуждае от силна рубла и паричните стратези разполагат с необходимия инструментариум, за да нормализират стойността на паричната единица в близко бъдеще.
„Банк России“ обяви през миналата седмица, че ще спре да купува чуждестранна валута на вътрешния пазар по бюджетния механизъм, който бе въведен, за да изолира националното стопанство от резките обрати в цените на суровините. Решението цели „да ограничи колебанията на финансовите пазари“, обясни институцията.
За главния стратег за развиващите се пазари на скандинавската банкова група SEB в Стокхолм – Ерик Мейерсон – „поевтиняването на рублата е не само резултат от затягащата се примка на Запада около руската икономика, но и заради цената, която плаща правителството, тя да продължи да функционира“. Мейерсон допълва, че „никой не иска да държи рубли и ограничените постъпления от чуждестранна валута от износителите имат негативен ефект върху руските пари“, докато, от своя страна, „текущата сметка отслабва заради растящия внос и по-ниските приходи от експорт, което още повече засилва натиска“.
Постъпленията от износ на руски суров петрол и природен газ са паднали до 6.9 млрд. щ. долара през миналия месец от 16.8 млрд. долара през юли 2022-а, показват последните данни на „Банк России“. Облекчаването на рестрикциите за износ на пари извън страната също е ускорило отлива на капитали, защото руснаците се надпреварват да прехвърлят авоари по задгранични сметки.
По сметки на руски икономисти, за да се стабилизира рублата лихвените проценти трябва да се повишат в близост до 10%, а разходите на федералния бюджет да се задържат в рамките на фискалния таван. Руската валута би могла да спечели и от по-високите цени на черното злато, но вътрешната парична политика си остава по-надеждна котва за рублата. „Банк России“ ще трябва да качи лихвените проценти с 50-100 базови пункта на официалното си съвещание на 15 септември, за да стимулира вътрешните спестявания и да редуцира вноса, смятат руските експерти.
Руската централна банка повиши с 1% – до 8.5%, базовата си лихва през юли – първият ръст след въвеждането на извънредните мерки непосредствено след руското нахлуване в Украйна. Заместник управителят на „Банк России“ – Алексей Заботник – коментира в края на миналата седмица за репортери, че „той и колегите му не виждат каквито и да било рискове за финансовата стабилност от обезценяването на рублата“. И че централната банка продължава да се придържа към политиката си на плаващ курс, който „позволява на икономиката да се адаптира ефикасно към променящата се външна околна среда“.
