В навечерието на протестите основателят на партия „Единение“ Иван Христанов обясни накратко и на достъпен език в профила си във „Фейсбук“ каква е ситуацията в земеделския сектор и защо протестират фермерите. Публикуваме позицията му, защото тя съдържа важни наблюдения – освен призива всички страни да оставят пропагандата и да седнат отново на разговори.
Защо започват протестите?
Защото фермерите от всички браншове нямат усещането, че на някого му пука за техните грижи и проблеми.
Повод, а не причина беше подписаното първо от Пеевски сваляне на забраната за вноса от Украйна. Фермерите с животни за мляко, пчеларите, лозарите, овощарите – всички те имат тежки проблеми от поне 5-6 години насам. Тази година беше лоша за земеделските производители на плодове и заради това те нямаха голяма продукция, а държавната помощ бе забавена.
Украински мед се преопакова и продава за български и Българската агенция по безопасност на храните не проследява произхода му. В този момент в България не се изкупува сурово мляко.
През 2022 г. помогнахме на земеделците да си поемат въздух, но днес целият сектор се нуждае от увереност, че кабинетът е загрижен за съдбата му и разбира проблемите му.
За тези неволи никой не може да обвинява само сегашното правителство, защото проблемите започнаха още при предишния кабинет, посочва Христанов.
За зърното
Продукцията през миналата и през тази година беше скъпа. Особено тази на средните и малките фермери. Заради високата цена на газа азотните торове бяха по 1600 лева. Големите фермери имаха запаси, но малките ги купуваха на текущата цена. И сега стойността на тяхната продукция е по-висока от пазарните цени.
И за да могат да продават под себестойност и да не загинат, те трябва да бъдат подпомогнати с реализацията на продукцията си. За бюджета това би било около 125 – 175 млн. лева.
Проблемът е, че много от големите и средните зърнопроизводители също трябва да продават под себестойност. А ако и те бъдат подпомогнати, това означава, че бюджетът няма да издържи, защото ще са необходими още 450 млн. лева.
През 2022 г. бяха направени свръхпечалби, но към началото на войната 85% от продукцията беше в търговците. Реколтата от 2021 г. беше изкупена за 380 лева на тон и продадена за 600 – 700 лева за тон пшеница. През 2022 г. малките и средните зърнопроизводители не продаваха, тъй като се надяваха да изкарат и някой лев за себе си и това е разбираемо.
Трябваше им оборотен капитал за засяване и обработка за 2023 година и взеха заеми. Сега имат зърно и заеми, но нямат пазар за цената, която искат. Те заслужават подкрепа, още повече че става въпрос за 15 000 семейства.
В Украйна и в Русия цената е по-ниска, защото не се спазват екологичните изисквания – по-конкретно докато ние, в Европейския съюз, трябва да оставяме угари, дървета и храсти, в Украйна това не е необходимо. Така се вдига себестойността на продукцията от същата площ земя.
Трябва ли да бъдем солидарни с Украйна?
Да, защото ние сме се ангажирали с помощ, но Европейският съюз трябва да прояви солидарност и към държавите членки, които имат реални проблеми. И така, както отпуска 1.1 млрд. евро за покриване на транспортните разходи към Европа на украинската продукция, така ЕС трябва да подкрепи и страдащите държави. Това е задача на кабинета.
Майбаси или бентлита
Този проблем е реален, но производителите на зърно и слънчоглед са над 17 000, като от тях 15 000 са малки и средни. Онези с бентлитата са стотина и от тях зависи всичко. По средата са 2000 производители – те са големи, но се носят по течението. И от 17 000 зърнопроизводители реално само петдесетина са с тежки зависимости – тоест са така наречените полит-олигарси.
Концентрацията на земя и собственост в земеделието е гигантска. Държавният поземлен фонд се използва за създаване на олигарси. Умишлено не се показват регистри с това кой колко земя е наел, защото измамите са чудовищни – 63% от земята се използва за зърнопроизводство. Сега средните и големите искат да гледат и стада. Искат да гледат плодове и зеленчуци, но няма хора. Хората избягаха, защото в момента няма оранжерии и градини, в които да работят с добри доходи. Когато държавата трябваше да се намеси, за да има баланс в сектора, не го направи.
За малките фермери
В България само 0.1% от земята се субсидира по схемата за малки фермери. В Румъния са 9%, а в Полша – 10 процента. В България има таван на субсидиите – 300 000 евро. Така беше до миналата година. Без значение колко земя имаш, не можеш да вземеш над 300 000 евро субсидия. И заради това много големи стопанства нарочно се раздробяваха, за да увеличават максимално субсидиите си. Но заради това парите, които трябваше да се освободят като таван за големите и да бъдат насочени към малките, се свиха от 1.5% от ресурса през 2015 година на до 0% от ресурса за 2021 година.
За младите фермери
В България няма млади фермери. Ние сме на 16 място по необходимост от подкрепа за младите фермери, а до 2018 година сме били все на предпоследно място по сума, отпускана за тяхното подпомагане.
Поливното земеделие е окончателно ликвидирано при първото правителство на ГЕРБ. С него си заминава и огромна част от производството на плодове и зеленчуци. Реално от големите протести по времето на Мирослав Найденов като земеделски министър се родиха бентлитата и ламборгинитата. Смешното е, че сега неговите колеги от ГЕРБ с едната ръка гласуват за падането на забраните на вноса, а с другата – за протестите. Това е лицемерна позиция.
Протестите се използват от политическите пиари за насаждане на омраза – за разделяй и владей. Когато миналата година във Франция и Нидерландия избухнаха земеделски протести, обществото и медиите реагираха със загриженост. Защо? Защото земята и земеделието са национална гордост и кауза. Земята по Конституция може да бъде само национална. Нас ни насъскват срещу собствените ни фермери.
За свободния пазар
Няма свободен пазар. Субсидиите в Нидерландия са два пъти по-големи от тези в България.
Всички искаме ниски цени в магазина. Те идват от силно земеделие. Целият внос, който ядем, идва от държави със силна земеделска политика – Турция, Испания, Гърция.
Днес земеделието ни е слабо заради десетилетия безхаберие. И все пак, когато купувате българска храна, вие подкрепяте нашите земеделци и това неизбежно ще ги направи по-силни, цените – по-достъпни, а печалбата им – по-достойна.
Моля ви, не се поддавайте на пропаганда, отправя молба Иван Христанов, след което призовава:.
Купувайте българска продукция и се гордейте с българската земя и земеделци!
