Войната в Украйна вкара изкуствените торове в центъра на дебата за прехраната

Жизнено важната роля на минералите за изкуствени торове за производството на храна прехвърли по-скромната ниша от минния сектор в центъра на глобалния дебат за сигурността на доставките. Цените на поташа и на скалите, съдържащи фосфати, скочиха след руското нахлуване в Украйна през миналата година. А през юни американски законодатели предложиха те да бъдат включени в списъка с критично важни минерали за страната, който е част от новата законодателна инициатива на Конгреса.

“Сигурността на прехраната ни е национална сигурност, така че когато зависим от внос на минерали от Русия и Китай за производството на изкуствените торове, с които отглеждаме реколтата си, се излагаме на риск”, заяви Елиса Слоткин – член на Конгреса от Демократическата партия – една от вносителите на проектозакона.

Някои от най-големите западни минни компании вече започнаха да навлизат в производството на изкуствени торове, предусещайки, че растящото население на Земята ще увеличи ръста на потреблението. Поташът и фосфатите са ключови хранителни вещества за реколтата от хранителни продукти: поташът е източник на калий, който помага за увеличаването на добива от някои растителни видове като царевицата и соята, а фосфатните скали подхранват растенията с фосфор. Тези две съставки, редом с азота, са в основата на съвременните изкуствени торове.

“Би Ейч Пи” – най-едрата минна групировка в света, започна изграждането на мината за поташ “Янсен” в Канада – най-големият нов фирмен проект от гледна точка на капиталови разходи, одобрен през миналото десетилетие. Друг гигант в строеж е мината “Удсмит” на “Англо Америкън” в Северна Англия, която от 2027-а ще произвежда нов вид богат на поташ изкуствен тор – полихалит. По оценка на ръководството на “Англо Америкън”, която добива също мед, платина и диаманти чрез поделението си “Де Беерс”, навлизането в нишата на изкуствените торове е “още еднин голям стълб в конструкцията”.

В исторически план цените на веществата, подхранващи почвата, имат ниска корелация с другите изкопаеми суровини като желязо или мед, което ги прави атрактивни за силно диверсифицираните минни компании. По оценка на Майк Хенри – главен изпълнителен директор на “Би Ейч Пи”, “до 2050-а населението на Земята ще бъде около 10 млрд. души, което ще изисква по-ефективно производство на храни от по-малки площи и ще засили използването на изкуствени торове”. Анализатори вещаят, че търсенето на поташ ще се качва с по 1% годишно в края на настоящото десетилетие.

И докато бъдещата тенденция вдероятно е ясна, то през последните няколко години нещата се развиваха доста хаотично. Преди руското нахлуване в Украйна санкциите срещу Беларус алармираха пазара. А когато започна войната, страхът прерасна в паника, защото Русия и Беларус имат общо 40% дял в глобалното производство на поташ. Това принуди северноамериканските производители на суровината да напомпат мускули.

Производството е съсредоточено в няколко компании: канадската “Нютриен”, американската “Мозаик”, беларуската “Беларускали” и руската “Уралкали”, които осигуряват над 50% от глобалното предлагане. Цените на поташа достигнаха най-високите си равнища за последното десетилетие непосредствено след като Русия нападна Украйна, защото купувачите започнаха да трупат складови запаси. Този скок обаче продължи за кратко, защото селските стопани започнаха да използват по-малко тор за реколтата си. В момента котировките на суровината са малко под 50% от върховите им стойности по време на ранните фази на войната, защото повече от очакваните руски и беларуски доставки успяват да стигнат до глобалните пазари.

Падащите цени принудиха “Нютриен” да затвори заводите за увеличение на производството, което бе обявено в началото на август. Освен това фирмата задържа произведените количества в отговор на пазарните условия. Тя има капацитет да произвежда по 15 млн. тона годишно при нужда, но тази година се очаква да продаде между 12.6 и 13.2 млн. тона.

По оценка на експерти от бранша, пазарът отново е в дъното на ценовия цикъл на поташа, но очакванията им са котировките да тръгнат бавно нагоре до края на тази година и през следващата когато пазарът постигне нов баланс. Те прогнозират търсенето да се повиши до 64 млн. тона през 2023-а срещу 59 млн. тона през 2022-а. А когато заработи и мината “Янсен” в края на 2026-а, тя ще увеличи още повече наличностите от канадски поташ. Предвижданията са тя първоначално да произвежда по 4.4 млн. тона от суровината, което се равнява на 5% от прогнозното глобално потребление.

За другите типове минерали за изкуствени торове като фосфатните скали, войната в Украйна има по-малко влияние, но пък енергийния преход ще въздейства по-силно. Те се добиват основно в Мароко, Китай, Съединените щати и Русия и се използват не само за производството на торове, но са и ключова суровина за набиращия популярност тип батерии за електрически автомобили – литиево-железен фосфат (LFP). Очакванията са те да качат търсенето на фосфатните скали с 4% до края на това десетилетие.

Картината е доста по-неясна за новите торове като полихалит, който “Англо Америкън” планира да произвежда в мината си в Йоркшър. В момента има само тясна пазарна ниша за продукта, но прогнозите са компанията да създаде световен пазар за него когато започне да произвежда по 13 млн. тона годишно след достигането на пълния производствен капацитет. Полихалитът, който съдържа калий, калций, магнезий и сяра, е показал при тестовете, че подобрява добива от раколтата и е органичен продукт, изискващ минимална преработка между мината и полето.

Някои анализатори смятат, че “Англо Америкън” е прекален оптимист за големината на потенциалния пазар. Полихалит вече произвежда в малки количества и регистрираната в Израел мултинационална фирма за производство на торове “Ай Си Ел”, която, въпреки че е много интелигентен играч от тази ниша, едва успява да покрие производствените си разходи за продукта. Китай пък увеличава земеделските си площи в опит да намали зависимостта си от чуждестранни доставчици на храни.

Оттук нататък перспективата на производителите на изкуствени торове ще зависи от новите правителствени политики, които могат да ги класифицират като жизнено важни минерали, проправяйки пътя за данъчни ваканции и субсидии за развитието на сектора. Засега особен напредък по повод исканията на американските конгресмени за включването на поташа и на фосфатните скали в “списъка на “критичния”списък няма, но нещата могат да се променят със скока на потреблението, който би трябвало да е с предимство пред разрастването на производството на електрически превозни средства и компютри.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст