Кабинетът „Денков“ обсъди спирането на вноса на руски петрол
Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди потенциалните ефекти при евентуално предсрочно прекратяване на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка в „Лукойл Нефтохим Бургас“. Те бяха представени в доклади на Министерството на икономиката и индустрията съвместно с министерствата на финансите и на транспорта и съобщенията, на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и служба „Военно разузнаване“. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.
Решенията по представените анализи ще бъдат взети на следващото заседание на Съвета по сигурността и ще бъдат предложени на правителството.
Влиза ли фалшивата банкнота в банкомат?
Една анонимна информация се разпространява в медиите повече от месец без да се посочва източник или да се споменават по-конкретни данни. Според нея фалшификаторите на пари измислили нова измама. Те използвали банкомати, които позволяват на потребителите да зареждат своите сметки. Вместо обаче да вкарват истински банкноти измамниците поставяли фалшиви с номинал от 50 лева. И когато това се отрази в сметката им, правели обратното – теглели, но този път редовни пари.
По повод на тази анонимна информация потърсихме за коментар Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на платежния и картов оператор БОРИКА. “През нас не е минавало подобно нещо”, заяви той за “БАНКЕРЪ”. По принцип банкоматите имат защита от подобен род операции и „четат” защитните елементи на банкнотите. Може би не всички защити, но достатъчно преобладаваща част от тях – това е европейско изискване, каза още Вичев.
Специалисти по картови операции от банките също отрекоха възможността банкомати да пропускат ментета. Те изтъкнаха, че всички банкомати, които са сертифицирани за работа в Европейския съюз, имат надеждна защита като изискване за лиценз.
От КТБ изчезнаха и кредитни досиета, и ценни книжа, и информация за недвижими имоти…
Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата, пред „БАНКЕРЪ“ – част I
Г-н Цветков, докладът на Сметната палата за КТБ предизвика изключителен интерес, макар че през медиите темата мина транзит. Доста развеселяващо е едно послание, отправено от проф. Валери Димитров – бивш председател на Сметната палата и актуален член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в България. Според него, нямало никакви загубени кредитни досиета, нямало и липсващи договори по кредити. Одитният доклад бил хем добър, хем не толкова добър, а в неговия анализ се давала висока оценка на всички, които са се занимавали с проучването на случая КТБ. Само дето… едни 5 милиарда ги няма. Виновниците също, като изключим г-н Цветан Василев. Вие – като председател на Сметната палата от „онзи период“ също търпите упреци…
– Чувствам се много неудобно. Не ми е приятно да коментирам думи на проф. Валери Димитров, тъй като с него дълги години сме работили заедно – той беше председател на Сметната палата, а аз – заместник-председател. В случая обаче това няма значение, защото този въпрос вече е във фокуса на общественото внимание и трябва да го коментираме. Откъде да започнем? Първо – не е вярно твърдението му, че нямало липса на кредитни досиета. Ще прочета какво е записано в одитния доклад.
Войната в Украйна вкара изкуствените торове в центъра на дебата за прехраната
Жизнено важната роля на минералите за изкуствени торове за производството на храна прехвърли по-скромната ниша от минния сектор в центъра на глобалния дебат за сигурността на доставките. Цените на поташа и на скалите, съдържащи фосфати, скочиха след руското нахлуване в Украйна през миналата година. А през юни американски законодатели предложиха те да бъдат включени в списъка с критично важни минерали за страната, който е част от новата законодателна инициатива на Конгреса.
“Сигурността на прехраната ни е национална сигурност, така че когато зависим от внос на минерали от Русия и Китай за производството на изкуствените торове, с които отглеждаме реколтата си, се излагаме на риск”, заяви Елиса Слоткин – член на Конгреса от Демократическата партия – една от вносителите на проектозакона.
Някои от най-големите западни минни компании вече започнаха да навлизат в производството на изкуствени торове, предусещайки, че растящото население на Земята ще увеличи ръста на потреблението.
Николай Николов: Енергийна стратегия на България е въпиещо нужна (част I)
ВЕИ в цяла Европа и по света изживяват ренесанс спрямо първата вълна, в България също
Станалият печално известен договор с „Боташ“ е покрит от търговска тайна и трудно могат да бъдат извадени детайли от него за широка публика. Предимствата за България са в достъпа до турската газопреносна мрежа. Друг е въпросът при какви условия ще става това. Разбирам, че текат разговори с турската страна за неговото балансиране. А дали там ще бъдат препирани капитали и за чии капитали става дума, ми е трудно да отговоря.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ зам.-министърът на енергетиката Николай Николов.
