Министерството на културата (МК) подготвя промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които ще бъдат публично представени до края на 2023 година, става ясно от съобщение на сайта на Камарата на архитектите в България.
Целта на предложенията е да бъдат съкратени сроковете за съгласуване на проектите и да се облекчат административните процедури в системата на културно-историческото наследство, съобщи зам.-министърът на културата арх. Чавдар Георгиев на работна среща с представители на Камарата.
От страна на Министерството на културата присъстваха зам.-министър арх. Чавдар Георгиев, директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров и Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“.
Камарата на архитектите бе представена от председателя арх. Владимир Милков, зам.-председателите арх. Мартин Христов и арх. Константин Пеев, както и от председателя на Регионалната колегия София – област арх. Борислав Владимиров.
Зам.-министър Георгиев обясни, че се разглежда възможността за въвеждане на еднофазно съгласуване на проектите при определени категории паметници на културата. По думите му паралелно с това се предвижда и оптимизиране на структурата на Националния институт за недвижимо културно наследство с цел децентрализация и увеличаване на капацитета.
От Камарата изразиха готовност да съдействат с експертиза в процеса по реформиране на законодателството в сектора.
Арх. Владимир Милков обърна внимание на необходимостта от спазване на сроковете по съгласуване на проектите за културно-исторически паметници.
Той предостави на зам.-министър Георгиев списък със забавени преписки на членове на Камарата на архитектите. Георгиев се ангажира да разпореди проверка на всички преписки в списъка.
Арх. Мартин Христов коментира проблема с липсата на режими за опазване на много недвижими културни ценности в България.
Според него често те са декларирани, но нямат окончателен статут и липсва регламент за допустимите намеси в тях. А това ги поставя в опасност и забавя значително съгласуването им в институциите.
Арх. Христов даде пример с Варна, където има 700 декларирани сгради – паметници, за които не са разписани режими за защита.
От Министерството на културата се ангажираха да осигурят поетапно финансиране за обследването им и създаването на правила за тяхното опазване.
Събеседниците постигнаха договорка да се формират работни групи с участието на експерти от Камарата, които да съдействат в процеса по проучване и опазване на наследството.
Участниците в срещата обсъдиха и необходимостта от стартиране на подготовката за участие на България във Венецианско архитектурно биенале през 2025 година.
Арх. Владимир Милков и арх. Мартин Христов подчертаха, че България се е завърнала на световния форум със силно представяне и българският павилион е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции.
Зам.-министър Георгиев информира, че предстои да се създаде работна група към Министерството, която да направи отчет за Биеналето през 2023 г., както и да се заеме с организацията и оптимизирането на правилата за следващото участие на България в престижния форум.
