Това “Не”, което днес комшийте издигат в култ, преди 20-25 години даже и не смееха да си го помислят. Защото тогавашната им разправия беше с Гърция, а на гръцки (тоест – на тогавашен македонски) “Не” означава “Да”!
Съседката ни Северна Македония очевидно не се е разбързала да стане член на Европейския съюз, защото сама саботира преговорите с Брюксел. Все по-очевидно е, че май на инат, управляващите в Скопие собственоръчно съсипват и вътрешната си политика.
Последният ход на македонския премиер Димитър Ковачевски бе да обяви, че докато върви гласуването на „българските“ конституционни промени, той ще подаде оставка и ще обяви провеждането на предсрочни избори.
Ковачевски добре разбира, че вписването на българското малцинство в конституцията ще отпуши преговорите за приемането на Македония в ЕС. Не, защото Брюксел го притиска да реши този въпрос, а защото в Общността
няма място за чак толкоз елементарни междусъседски войни
Поради тази причина, Димитър Ковачевски дори се видя принуден да предложи и алтернативен вариант: “Ако ВМРО-ДПМНЕ искат да станат част от правителството, тъй като настояват за обществен консенсус, ще получат половината местата в кабинета”.
Редовните избори би трябвало да са през лятото на 2024 г., но ВМРО-ДПМНЕ настоява за предсрочен вот и
категорично отхвърля варианта за подкрепа
на конституционните поправки, които нарича “български диктат”.
Това е манипулативно твърдение, защото става дума за предложение, направено от Франция – в качеството й на председател на Съвета на Европейския съюз, и одобрено от София и от Скопие.
Освен това, Димитър Ковачевски е наясно, че ако бъде проведен предсрочен вот и той бъде спечелен от ВМРО-ДПМНЕ, конституционни промени най-вероятно няма да има. Тоест – преговорите за пълноправното членство на Северна Македония ще бъдат отложени за… неопределеното далечно бъдеще.
Трудно ще му е на Ковачевски да успее в опита за промяна на силните и все по-масови антибългарски настроения, чието насаждане започна още по времето на бивша Югославия. Както заради обикновената комплексарщина, изразяваща се в необясним (уж) вандализъм срещу българските културни клубове, побоищата над македонците с българско самосъзнание, така и заради идеологемите, че
българите са нашественици и врагове,
които преследват само една цел – окупация на древна Македония и насилствена асимилация на коренното й население.
Не че у нас няма хора, които не твърдят подобни неща, но… те са безобидни като зелени еуглени, защото си отварят устите едва след… четвъртата или петата ракия, гарантираща задължителната сутрешна амнезия.
Всъщност, “Български диктат” е кавър версия на слоган, използван от управляващите в Скопия преди години и по адрес на друг един балкански комшия. „Става дума за предшественика на Мицкоски, но тогава беше „Гръцки диктат“, макар да говореха и за българизация, асимилация и други. Виждаме, че българизация и асимилация вече не съществува. Стана ясно, че на македонски език се превежда цялото европейско законодателство”, каза Ковачевски.
Миналата седмица парламентът реши, че дебатите за промяна на Конституцията с цел вписване на българите в нея,
могат да продължат най-много 10 дни.
След това трябва да бъда проведено първото гласуване, по време на което най-малко 80 депутати трябва да са „За“ нововъведението.
„Дилемата пред Република Северна Македония е да продължи напред в преговорите с Европейския съюз или да изпадне в изолация”, предупреди Ковачевски и напомни, че конституционните промени са писани в Скопие, а не са пратени по пощата или паднали от небето.
Това е поредният компромис на управляващото мнозинство, след като всички министри на водещия коалиционен партньор – албанският блок „Демократичен съюз за интеграция“ (ДУИ), подадоха оставки преди няколко седмици. Решението бе резултат от искането на Християн Мицкоски – лидер на ВМРО-ДПМНЕ – отправено на среща с Ковачевски: ДУИ незабавно да излезе от властта.
Редица анализатори смятат, че
правителството на Ковачевски само отлага неизбежното,
защото не разполага с необходимото парламентарно мнозинство.
Про-руската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ няма да гласува за „вкарването“ на българите в конституцията промените. При това положение РСМ отива на предсрочни избори, което – поне засега – е най-добрия вариант с оглед македонските щения за светло европейско бъдеще. Другият вариант е още по-усърдно влошаване на отношенията със съседите и изпадане в изолация.
Македонската нация трябва да си даде сметка, че вписването на българското малцинство в конституцията им не е чак толкова страшно. Или по-точно – въобще не е по-страшно от
„присъствието“ на албанците, сърбите и турците
в основния им закон.
Не че сега е забранено, но ако вписването се стане факт, българите в съседна Македония ще имат повече права – да заемат държавни длъжности, да се сдружават, да получават финансиране за културата и традициите си.
В крайна сметка, само и единствено македонците имат право да решат какво ще е по-нататъшното развитие на държавата им и като какви искат да ги припознава света –
като граждани на ЕС или като тъмни балкански субекти.
Факт е, че сме съседи и че имаме обща история. Обаче е факт и другото – добросъседството и общата история по никакъв начин не ни задължават да се харесваме или да се обичаме. Заедно сме „научили“ поговорката „Интереса клати феса“, прекрасно знаем и защо по отделно няма как да я забравим. Тогава какво ни пречи да трансформираме омразата и неприязънта на „дядовците и бабовците“ си във взаимноизгодни делови отношения, базирани точно на „онази“ поговорка?
Звучи много просто, но явно и това е трудно за постигане.
Другият вариант е да продължим с цикленето от двете страни на границата. И с меренето на самочувствието, естествено. Поне докато не докаже някой от нас каква по рождение е първата маймуна (по Дарвин), слязла от дървото и проходила на два крака преди два-три милиона години – македонка или българка?
Отговорът е ясен. Въпросът е кой ще се престраши и ще го изкрещи… под сурдинка!
