Норвежкият суверенен фонд е притеснен от изкуствения интелект и употребата му

Увеличаващата се популярност на ChatGPT и на други видове генеративен Изкуствен интелект отново повдигнаха въпроса за степента, в която подобни технологии ще повлияят на пазара на труда. Според изчисления на Норвежкия суверенен фонд „благодарение“ на новите технологии в краткосрочен план ще бъдат загубени много повече работни места, отколкото ще бъдат създадени нови такива.

Ето защо Норвежкият суверенен фонд, който управлява активи на стойност 1.4 трилиона долара, призова компаниите да се отнесат сериозно към рисковете и заплахите, свързани с широкото използване на Изкуствения интелект. От фондацията обръщат внимание, че е необходимо да се мисли в по-дългосрочен план как ИИ ще повлияе върху работните места и управлението на човешкия капитал.

Със заявленията си от най-големия суверенен фонд в света се присъединяват към по-песимистично настроената група експерти, които гледат с недоверие и скептицизъм към навлизащата широка употреба на Изкуствения интелект.

Първоначално преобладаваха страховете и се налагаше тезата, че Изкуственият интелект ще остави хората без работа. Впоследствие обаче започнаха да преобладават схващанията, че новата технология ще създаде повече работни места, отколкото ще съкрати стари позиции, и че хората ще могат да се фокусират върху по-творчески задачи, като ще оставят рутинните операции за изкуствения интелект. Сега обаче се появяват множество изследвания, според които въздействието на ИИ върху пазара на труда далеч няма да бъде толкова недвусмислено положително.

През март американската банка Goldman Sachs публикува доклад, в който прогнозира, че генеративният ИИ може да автоматизира около 300 милиона работни места.

Авторите на доклада не посмяха да изкажат категорична позиция и само допуснаха, че има вероятност появата на генеративен ИИ да помогне на работодателите да постигнат по-ниски разходи за труд и по-голяма производителност. Те обаче отбелязаха две ключови способности на ИИ – да произвежда съдържание, което не може да се различи от това, създавано от човека, и да разрушава комуникационните бариери между хората и машините.

Според прогнозите на консултантската компания McKinsey скоро до 30% от цялото работно време в САЩ може да бъде автоматизирано благодарение на генериращия Изкуствен интелект. Това означава, че до 2030 г. около 12 милиона американци ще трябва да сменят работата си. А между 2030 г. и 2060 г. половината от днешните задачи, които хората извършват на работа, ще бъдат автоматизирани.

Според оценките на McKinsey подобни промени ще доведат до ръст в световната икономика от $17 трилиона на $26 трилиона. Но скептиците припомнят предупрежденията на известния икономист Йозеф Шумпетер, че мощните технологични и индустриални промени могат да създадат нови възможности за развитие, но в същото време те разрушат старите структури и сектори на икономиката.

Други експерти твърдят, че се създава излишна истерия около използването на ИИ, но независимо от подобни мнения, през март обществената организация Future of Life публикува отворено писмо, в което призовас най-малко шест месеца да се спре внедряването на нови усъвършенствани системи на Изкуствения интелект.

Писмото бе подписано от съоснователя на Apple Стив Возняк и основателя на Tesla Илон Мъск. В писмото бе посочено: „Съвременните системи на ИИ са в състояние да се конкурират с хората при решаването на някои проблеми. Ето защо трябва да си зададем въпроса, а трябва ли да автоматизираме всички работни места?“

Роботите с бели якички

Световният икономически форум (WEF) прогнозира, че за пет години ИИ ще доведе до закриването на 83 милиона работни места. Добрата новина е, че на тяхно място ще бъдат създаде 69 милиона нови. Проблемът е, че те ще бъдат с 14 милиона по-малко от закритите позиции.

Под влиянието на генеративния ИИ видовете работа също ще се променят: анализаторите на WEF са пресметнали, че през близките пет години 44% от ключовите умения ще са се променили. Ако предишните технологични промени имаха най-голямо въздействие върху работниците с така наречените прости умения, то сега ще бъдат засегнати области, които изискват доста високи умения и образование.

Това вече буди сериозни тревоги – именно необходимостта на сценаристите и актьорите да се конкурират с ИИ в писането на сценарии и в актьорската работа се превърна в една от причините за мащабната стачка на работещите в холивудските филмови студия. Сценаристите поискаха да се наложи забрана на използването на ИИ при създаването на сценарии.

Актьорите бяха изключително възмутени от предложението на продуцентите да привлекат статисти, които да бъдат снимани само за един ден, след което кадрите с тях да бъдат сканирани и с тях ИИ да направи, каквито си иска снимки, докато те получат хонорар само за първите снимки.

Въз основа на редица експертни мнения Business Insider състави списък с професиите, които в най-голяма степен могат да бъдат автоматизирани от генеративния Изкуствен интелект. В черния списък бяха включени програмисти, анализатори на данни, рекламодатели, журналисти и други създатели на съдържание, учители, финансови анализатори и консултанти, търговци, графични дизайнери и счетоводители.

Според Ерик Бринелфсон – икономист и ръководител на Лабораторията за цифрова икономика в Станфордския университет всички тези прогнози не трябва да ни плашат, че ще се сблъскаме с масова безработица. Просто ще станем свидетели на огромен срив – за едни професии заплатите ще спаднат драстично, за други – ще се покачат и ще има сериозна промяна в търсенето на различни видове умения.

Обучение и поддръжка

От Масачузетския технологичен институт успокояват притеснените, че в много случаи ИИ няма напълно да замести хората, а по-скоро ще направи работата им по-бърза и по-продуктивна. Те дават пример с програмистите. Благодарение на генеративния Изкуствен интелект те ще могат да пишат кодове 56% по-бързо. Друго проучване показва, че използването на ChatGPT като вид помощник при писането на текстове ще направи процеса 40% по-бърз и 18% по-добър.

Goldman Sachs прогнозира, че в първите десет години, когато ИИ стане широко прилаган, производителността на труда ще расте с 1.5% годишно, което е сравнимо с темпа на растеж на производителността на труда след въвеждането на електрическия мотор или компютъра. Това ще допринесе за активното създаване на нови работни места – в крайна сметка БВП и приходите на компаниите ще растат и те ще стремят да разширяват дейността си, а заедно с нея и търсенето на нови служители.

И тук стигаме до големия въпрос. Появата на нови професии и промените в заетостта ще наложат необходимостта от преквалификация и подпомагане на съкратените. Безспорно, това ще създаде редица предизвикателства пред правителствата в отделните държави, чиито бюра по труда ще изпаднат в ужас пред необходимостта да предлагат най-различни преквалификационни курсове.

Датските власти са намерили решение в така наречената система за гъвкава сигурност. При нея се цели постигане на баланс между гъвкавостта на пазара на труда и сигурността на работните места. Системата улеснява работодателите да съкращават служителите си, стига промените на пазара на труда да го налагат. В същото време на съкратените служители се изплаща значителна надбавка в размер на 2900 долара на месец в продължение на две години. Те обаче трябва да посещават курсове за преквалификация и да работят с кариерни консултанти.

Както отбелязва ръководителят на американския изследователски център Jobs for the Future Мери Флин, през 70-е години на миналия век е имало подобна програма в Съединените щати. Тя е била за служители, които са били съкратени, тъй като тяхната компания е затворила офисите си в САЩ и е прехвърлила част от производството си в развиващите се страни. По тази програма всеки съкратен по икономически причини, имал право да получава парични обезщетения и помощ за преквалификация. Но затова се иска богата държава, с дългосрочна визия.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст