От КТБ изчезнаха и кредитни досиета, и ценни книжа, и информация за недвижими имоти..

Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата, пред „БАНКЕРЪ“ – част I

 Г-н Цветков, докладът на Сметната палата за КТБ предизвика изключителен интерес, макар че през медиите темата мина транзит. Доста развеселяващо е едно послание, отправено от проф. Валери Димитров – бивш председател на Сметната палата и актуален член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в България. Според него, нямало никакви загубени кредитни досиета, нямало и липсващи договори по кредити. Одитният доклад бил хем добър, хем не толкова добър, а в неговия анализ се давала висока оценка на всички, които са се занимавали с проучването на случая КТБ. Само дето… едни 5 милиарда ги няма. Виновниците също, като изключим г-н Цветан Василев. Вие – като председател на Сметната палата от „онзи период“ също търпите упреци…

– Чувствам се много неудобно. Не ми е приятно да коментирам думи на проф. Валери Димитров, тъй като с него дълги години сме работили заедно – той беше председател на Сметната палата, а аз – заместник-председател. В случая обаче това няма значение, защото този въпрос вече е във фокуса на общественото внимание и трябва да го коментираме. Откъде да започнем? Първо – не е вярно твърдението му, че нямало липса на кредитни досиета. Ще прочета какво е записано в одитния доклад.

То този извод най-много боде очите.

– Да. Този извод най-много боде очите, защото е свързан със загуба на банкови активи, загуба на вещи и загуба на имуществени права, които би следвало да са част от нейната маса по несъстоятелността и впоследствие да бъдат осребрени или възстановени, ако масата по несъстоятелността е несъществуваща към датата, на която банката е поставена под особен надзор. Ще прочета  текста, оборващ твърдението, че нямало липса на кредитни досиета. На стр. 68 от Одитния доклад е записано:

„Проверените описи на имущество на КТБ АД по чл. 50, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност липсват:

1. Описани недвижими имоти и вещи по чл. 110 от Закона за собствеността, налични в помещенията на КТБ.

2. Описи на наличните ценни книги в помещенията на КТБ или във владение на трети лица, като липсват данни и информация за вид ценна книга, номер, стойност, дата, издател.

3. Описани договори и вземания на банката, включително липсват данни и информация за кредитните досиета, налични в банката към датата на изготвянето на описите по чл. 50 от Закона за банковата несъстоятелност, както и за самите договори за банков кредит, наличната документация по предоставяните кредити, предоставяните обезпечения по кредитите и други“.

Така че нека да обобщим – колегите са установили по безспорен и категоричен начин, че липсват не само кредитни досиета, но и информация за недвижими имоти. А така също и налични ценни книги в помещенията на КТБ.

Вижте първа част от интервюто с Цветан Цветков:

Отговаря ли на истината това, на което аз се натъкнахче описите са намерени в кашони, на хартиени носители?

– Да, така е. Колегите са установили, че не се полагат грижи за съхраняването на тези описи, които са създадени от синдиците и от служители на Фонда. Те се съхраняват в кашони – без да бъдат етикетирани, без съдържанието им да бъде описано и без да се знае какво има из папките.

Значи всичко е в ред?

– Не, не в ред, тъй като колегите – на база извършени одитни процедури и проверки – са съставили констатации и са направили недвусмислени изводи и оценки за начина, по който Фонда управлява производството по банкова несъстоятелност. Тези изводи също ще ги прочета:

„В резултат от извършването на одита са формирани следните основни констатации и оценки. Първо – създадените условия по управление на Фонда не осигуряват в достатъчна степен ефективно планиране и изпълнение на законовите функции на Фонда, производството на банкова несъстоятелност, свързани със защита на интересите на кредиторите. И законосъобразно и целесъобразно упражняване на правомощията на синдиците. И второ – през одитирания период не е осъществяван достатъчно ефективен контрол относно упражняването на правомощията на синдиците на банка в несъстоятелност“. Нека да кажа, че когато се използва професионалният термин „достатъчно ефективен контрол“, това означава, че са установени нередности и дори нарушения при прилагането на Закона за банковата несъстоятелност от служители на Фонда или от синдиците.

За да приключим с изявлението на проф. Димитров, той казва, че дава висока оценка и на доклада, и на всички, които са се трудили около него. В същото време обаче той казва и друго – че одиторите на Сметната палата също имали вина, защото не са търсили истината умишлено. Как е възможно един одитен доклад да е добър, след като авторите му умишлено не са търсили истината?

– Напротив, одиторите са изпълнили своите законови правомощия съгласно Закона за Сметната палата и съгласно утвърдената методология. Аз също искам да се присъединя към оценката на проф. Валери Димитров, че това е един изключително качествен одитен доклад и одиторите са успели за кратко време да навлязат в сложната и специфична материя, каквато е банковата несъстоятелност.

То е очевидно, че проф. Димитров има напълно основателни причини да застане зад гърба на Фонда за гарантиране на влоговете. Но и днес все още много хора помнят скандалните конфликти на интереси, които по-късно – също толкова скандално – се оказаха… напълно в реда на нещата, според правилника на Фонда. Например – триъгълника между синдиците на банката, председателят на Фонда и неговия син. Бихте ли разказали „сапунката“ с няколко думи?

– Председателят на Фонда – г-н Матей Матев, е гласувал за одобряване и приемане месечните отчети на синдиците на КТБ (в несъстоятелност), въпреки че в тях са посочени и възнагражденията, изплатени на неговия син. Друг е въпросът защо синдиците са наели синът на г-н Матев да извършва определени услуги във връзка с банковата несъстоятелност.

Само ще вметна: първоначално възнаграждението на този човек е било 2500 лева, по-късно става 6000 лева, още по-късно – 12 000 лева, а накрая идеята е да му бъдат платени… 60 000 лева.

– Мисля, че в крайна сметка еднократно са му изплатени 60 000 лева.

Прекрасно стъпаловидно „задълбочаване“ на взаимоотношенията.

– Да, но проблемът е следния. Според чл. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, председателят и членовете на Управителния съвет на Фонда могат да бъдат освободени в случай на конфликт на интереси. Според становище на председателя на КПКОНПИ обаче те по никакъв начин не попадат под ударите на тази разпоредба. Тоест – за тях хипотезите, описани в Закона, не важат.

Защо за всички останали важат, а за тях не?

– Това е законодателен пропуск, който колегите са констатирали и са препоръчали на Министерския съвет да инициира законодателни промени за отстраняването му. Така че към онзи момент не е имало законово изискване за деклариране на конфликт на интереси от страна на председателя и членовете на Управителния съвет на председателя. Това първо, но нека да кажа, че съгласно правилата за организация и работа на Управителния съвет на Фонда, ако по тяхна преценка те са в случаи на конфликт на интереси, би трябвало да си направят отвод. И в някои случаи, когато е трябвало да се гласуват разходи, свързани с възнаграждения на неговия син, председателят на Фонда наистина си е правел отвод.

След всичкото, г-н Матев получи нов 4-годишен мандат от служебния кабинет на Гълъб Донев. 

– Да, нов 4-годишен мандат.

Като висока оценка за това, което изброяваме дотук.

– Не мисля, че Одитния доклад му дава висока оценка.

Имам предвид конфликтите му на интереси, констатирани и установени от одиторите на Сметната палата.

– Нека да кажем, че според официалното становище на председателя на КПКОНПИ няма конфликт на интереси.

И какво друго са тогава тези взаимоотношения между синдиците, председателя на Фонда за гарантиране на влоговете и неговия син? А двете „случки“ със заместник-председателя на Фонда Нели Кордовска? Вечерта, преди КТБ да бъде обявена в несъстоятелност, тя е последният щастливец, успял да изтегли влога си от банката. И от февруари 2019 г. е в ръководството на Фонда… с изтекъл мандат!

– Вярно, че тя на практика изкара още един 4-годишен мандат, защото Управителният съвет на БНБ не предприе никакви действия за определяне на неин наследник или за преназначаването й, което е нарушение на Закона за Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Така, така.

– И понеже няма ясно регламентирана процедура, виждаме как във времето тези хора продължават да изпълняват своите функции, въпреки че са в състояние на изтекъл мандат. А институциите, които трябва да предприемат действия по обновяване на състава, продължават да бъдат пасивни.

Има ли, според Вас, причинно-следствена връзка между „натрупаната“ дотук фактология, забавянето на доклада с няколко месеца и вашето отстраняване преди половин година? Защо трябваше парламентът на галоп да Ви „опраска“ в петък сутринта, когато по традиция времето е посветено на парламентарен контрол? Всъщност – защо Вие не трябваше да сте начело на Сметната палата, когато докладът излезе на бял свят?  

– Съжалявам, че разполагам само с окончателния одитен доклад, а не и с предварителния му вариант, връчен на одитираните лица, т.е. на бившия и настоящия председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Ако можех да направя сравнителен анализ, сигурно щях да намеря някакви съществени разлики между двата варианта. Какво ми дава основание да мисля по този начин ли? Финалното заключение за дейността на Фонда ми звучи някак неестествено, просто не кореспондира с констатациите в Одитния доклад. Цитирам: „През одитирания период дейността на Фонда относно банковата несъстоятелност е осъществявана в съответствие с изискванията и целите на Закона за банковата несъстоятелност и подзаконовите актове“.  Този генерален извод дали кореспондира с другите два извода, които преди малко прочетох пред Вас?

Трудно, но за сметка на това много добре кореспондира с думите на проф. Димитров.

– Този извод се явява една.. много неумела кръпка в Одитния доклад. Но защо казах, че е причина за моето освобождаване? Основанието ми да твърдя подобно нещо се крие във факта, че приемането на този доклад беше забавено с 5 месеца. Той трябваше да бъде приет в началото на март месец, тъй като всички процедури по връчване и представяне на становищата на одитираните лица…

Вие обаче бяхте отстранен през февруари.

– Бях отстранен на 20 януари и веднага след това – в началото на февруари – докладът беше връчен на одитираните лица. Те са представили своите становища, съгласно нашата методология е извършен контрол на качеството (т.е. съответните началник отдел и директор на дирекция са извършили проверка на Одитния доклад), а накрая докладът е представен на заместник-председателя. Съгласно Закона за Сметната палата, ресорният заместник-председател в 3-дневен срок трябва да внесе този доклад за приемане от Сметната палата. Три или четири месеца обаче няма никакво движение по случая и едва през юни – в резултат на медийния натиск – докладът е внесен за разглеждане от Сметната палата. Обсъдени са най-различни варианти за неговата легализация, включително прекратяване на този и започване на нов одит. Накрая се стига до компромис: първо – допълнителен преглед на качеството на одита, и второ – приемане на окончателния доклад. Тази „процедура“ се проточи няколко месеца и затова на 25 юли дадох пресконференция, на която заявих, че това протакане е необосновано дълго и затова – много подозрително. Три дни по-късно – на 28 юли – Сметната палата прие този одитен доклад. Почти едновременно с избирането на новия председател – Димитър Главчев.

А междувременно на 2 април си избрахме нов парламент, който на 6 юли ни състави редовно правителство, преназначи Димитър Радев като гуверньор на БНБ и го „обзаведе“ с подуправители от ПП-ДБ и ДПС.

– Да, новите подуправители… Всъщност, това 5-месечно забавяне на Одитния доклад позволи и председателят на Управителния съвет на Фонда да бъде преизбран с нов 4-годишен мандат…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст