През последните дни отново се зашумя на тема импийчмънт на президента Румен Радев. Екзалтирани постове на „бесни десни“ във Фейсбук, тиради на политически цветарки, поредни дълбокомислени празнословия на измислени политолози, които за пореден път търсят на кого възмездно да угодят.
В парламента обаче са много по-предпазливи. Отделни представители на ПП/ДБ споменават мъгляво, че това е възможен вариант, но истинското отношение по въпроса бе изразено ясно от Кирил Петков в прословутите среднощни записи – президентът да бъде „държан долу“, но импийчмънт не бива да се иска, защото ще влезе в политиката и ще измете целия днешен псевдоелит.
Рисковете от такъв сценарий
добре се осъзнават от ГЕРБ и ДПС, които съвсем съзнателно дума не обелват по темата.
Всъщност истинското намерение на ПП/ДБ е да извършат „мек импийчмънт“, като драстично орежат правомощията на президента. В проекта за промени в Конституцията има такива текстове, визиращи статута на служебното правителство. Тези дни стана известно, че е създадена работна група от депутати, която подготвя законодателни промени, чрез които от държавния глава се отнемат редица правомощия за кадрови назначения. Изглежда в лагера на „добрите сили“ дълбоко вярват в максимата на другаря Сталин, че кадрите решават всичко.
Нека първо разгледаме този мек вариант на обезвластяване на президента. Фетишизирането на кадровите лостове е типична „детска болест“ на неопитните и неподготвени политици, страдащи от наполеонови комплекси. Те си въобразяват, че обществената подкрепа и народното уважение зависят от възможността да назначаваш и уволняваш. Фактите показват, че
тази илюзия винаги завършва зле,
защото плоди клиентела от угодници и ласкатели, които в крайна сметка предават своя патрон, когато му се разклатят краката.
Намерението да се орежат правомощията на държавния глава и те да бъдат прехвърлени към правителството е наивно и късогледо. Това е дежурния порок на законодателните решения ад хоминем, т.е. продиктувани от съображения за или против конкретна личност. Но действителността понякога показва зла ирония. В Конституцията бе заложен текст, който трябваше да попречи на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент. Той обаче по-късно оглави партия и стана министър-председател на България.
Така хитрите планове на ПП/ДБ да притискат и изолират президента
могат да доведат до непредвидени резултати.
Никой не може да каже със сигурност след една или две години как ще изглежда мнозинството в Народното събрание и кой ще бъде премиер, нито кой ще е следващият президент. Нищо чудно вместо да извадят очи, ПП/ДБ да изпишат вежди и направят неоценима услуга на този, когото днес искат „да държат долу“. Може би това дори не ги вълнува, ако съдим от онази култова реплика от въпросните среднощни записи: „Да поработим няколко месеца и след това да си ходим на островите“.
Накрая, трябва да се отчита, че според последните социологически проучвания над половината от българските граждани се противопоставят на орязването на президентските правомощия. Фундаменталната истина е, че зад днешното безпринципно и нестабилно мнозинство в парламента стои твърде ограничено малцинство от българския народ. Ако реши да води тази битка, държавният глава винаги може да предизвика референдум по този въпрос, който ще има тежки политически последици за днешните управляващи.
Нека все пак разгледаме и другия вариант – стартиране на реална процедура за отстраняване на президента Радев. Тук има
цяла поредица от пречки и последици,
които не само правят малко вероятно осъществяването на импийчмънта, но и могат да породят верига от ефекти.
Първо, Конституцията предвижда ясни и много строги основания за отстраняване, които трябва да бъдат доказани, т.е. за решението не е достатъчна политическата воля на 160 народни представители. Ако подобен демарш бъде предприет без убедителни аргументи, той ще има ефекта на политическо харакири. При сегашното съотношение на одобрението към президента и партиите и най-вече при пълното безплодие на поредното партийно управление цялостните последици могат да бъдат катастрофални за партийната система. Именно това осъзнават ГЕРБ и ДПС и едва ли ще подкрепят подобна авантюра.
Второ, дори в Народното събрание да се съберат достатъчно гласове, след това въпросът отива в Конституционния съд, който ще се отнесе към такъв безпрецедентен казус отговорно и предпазливо. За разлика от парламента, където попадат всякакви недоразумения, конституционните съдии са уважавани юристи, които няма да позволят да бъде опетнено името им.
Трето, ако приемем невероятното за свършен факт и правомощията на президента бъдат прекратени, мандатът ще бъде довършен от Илияна Йотова, а Румен Радев ще бъде с развързани ръце и за няколко месеца ще направи това, което му вменяват от самото начало и от което най-много се бои властовото статукво.
Има обаче и други възможни сценарии.
Странно защо враговете на президента смятат, че той ще съзерцава смирено насочените срещу него враждебни действия. Като смел и решителен човек, който е обучен да воюва, той ще противодейства с всички законни и конституционни способи, опирайки се на голямото си преимущество – подкрепата на внушителна част от българското общество. Независимо от понесените рейтингови щети, Радев остава не просто най-одобряваният български политик, а (вече) единственото олицетворение на надеждата и волята за промяна, които бяха поругани от ПП/ДБ.
Що се отнася до изпадналите в амок войнстващи антирадевисти, ако имат поне частично интелектуално покритие на непомерните си претенции, те би трябвало да разберат, че народът неслучайно е казал: „Каквото сам си направиш, друг не може да ти стори“.
