През първата пленарна сесия на 49-ото Народно събрание едва 7,4% са внесените от депутатите нови закони. 81,1% са разгледаните Закони за изменение и допълнение, 3,3% са внесените Закони за изменение, а 8,2% са Закони за допълнение. Народните представители рядко се допитват и търсят обратна връзка с посочените от тях заинтересовани страни в предложенията за законодателни промени. Това показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания.
Обект на изследването е информацията, съдържаща се в мотивите към внесените в Народното събрание законопроекти. А целта е да се установи степента на спазването на изискванията към мотивите на законопроектите, както и да се изгради цялостна експертна и информационна база данни за законодателството, която ще допринесе за постигането на по-високо качество и устойчивост на законодателната политика.
В обхвата на изследването не са включени законопроектите, които традиционно не подлежат на оценка на въздействието, а именно: законопроекти за ратифициране и денонсиране на международни договори; общи законопроекти, изготвени по реда на чл. 78, ал. 2 от Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС); законопроекти за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет; проекти на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства; законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията.
Най-много законопроекти за внесени от Министерския съвет – 33,6%. От парламентарните групи най-много законодателни инициативи имат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ – 26,2%, следвани от ГЕРБ-СДС – 20,5%, „Възраждане“ – 16,4%, „БСП за България“ – 7,4%. Най-млако законопроекти са внесли „Има такъв народ“ – 4,1%, а преди тях са ДПС – 6,6%.
Най-много внесени законопроекти има в областта на правосъдието, земеделието и храните и външните работи. Най-малко инициативи за промени са показани от депутатите в законодателството, касаещо финансите, икономиката и здравеопазването.
Като мотив за поправката на закони най често депутатите са посочвали неефективността на съществуващото законодателство – 49,2%. Често посочвани аргументи са и свързаните с правото на Европейския съюз – 31,1%. А по 10,7 % са измененията, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост, и предложените промени, свързани с резултати от изследвания.
В мотивите на 82,8% от законопроектите липсва позоваване на изследвания и научна експертиза. Не са предвидени и изисквания за периодично отчитане на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати, нито за за периодично публикуване на резултати от
предвидени законодателни промени. Липсват и мерки за повишаване на информираността на гражданите във връзка с постигнатите резултати вследствие на предлаганите промени.
При повечето предложения не се виждат и определени срокове за постигането на целите на законопроекта. Не са посочени и финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба.
За сметка на това при 98,4% от предложенията са посочени очаквани резултати от прилагането на законопроекта. Отчетени са и конкретни заинтересовани групи от приемането на законопроекта. Няма обаче предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от дадената законодателна инициатива.
Въпреки че са посочени заинтересовани страни от предлаганите законодателни промени, обратна връзка с тях няма. В 91% от случаите не е посочена информация за проведени публични консултации или обсъждания, организирани от вносителя, за определяне на проблемите и причините, налагащи приемането на законопроекта. В аргументацията също така не са включени гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
В 65,5% (спрямо 34,5%) от предложенията не е представен анализ на съответствието спрямо правото на Европейския съюз.
